Краят на прогреса

Великият празник на потреблението в човешката история приближава своя край, твърдят днес учени - физици, икономисти, философи. След 200-годишен бум, донесъл на жителите на промишлено развитите страни безпрецедентно благосъстояние, здраве и дълголетие, има опасност прогресът да спре. Учените, цитирани от британския в. "Таймс", сочат следните аргументи: запасите от нефт намаляват, климатът се променя радикално и вещае мащабни катастрофи, войните за пресъхващите суровинни ресурси вече тлеят и, накрая - и това се чувства все по-силно - има дефицит на идеи как да променим тази ситуация. Разбира се, подобни закани слушаме от памтивека. Хората винаги са говорили за приближаващ край на света, но него все още го има. Може би и този път ще ни се размине. Но ако сме честни, казват представителите на научната мисъл, трябва да признаем, че перспективите не са много обнадеждаващи: всеки ден се появяват нови доказателства, че прогресът не бива да се възприема като някаква даденост.

За да го разберем, трябва да осъзнаем с какви невероятни, безпрецедентни предимства се ползват онези, които са имали щастието да се родят в развитите страни, твърдят учените. Родените в наши дни там могат да разчитат, че ще поживеят 25-30 г. повече от своите прадеди от Викторианската епоха и 40 години по-дълго от тези през Средновековието. Вероятността в тези страни раждането да причини смъртта на майката или на детето е безкрайно малка. Същото важи и за шанса западният човек да се разболее от тиф, чума, дизентерия, полиомиелит. Благодарение на пълното техническо превъзходство на промишлено развитите държави, на благоденстващите им жители им едва ли ще им се наложи някога да участват във война. И, накрая, когато изкуствено удълженият срок на пребиваването им на земята приключи, те потеглят към небитието с твърдата увереност, че децата им ще живеят още по-добре.

Краят на цивилизациятВсичко това, смятат учените, отдавна е убедило западния човек, че прогресът е едва ли нещо като нов природен закон: "Майкрософт" винаги ще пуска нови, все по-съвършени версии на "Уиндоус", "Нокия" всяка година ще изважда на пазара нов модел и затова можеш да хвърлиш предишния без всякакво съжаление в кошчето. Това се отнася и за компютрите "Епъл", маратонките "Найк" и т.н. Че продължителността на живота постоянно ще се увеличава, че колите ще се движат все по-бързо, самолетите ще летят по-високо и един прекрасен ден дори ракът ще бъде победен. Наистина в живота, а и в света, се случват какви ли не неща, но въпреки всичко прогресът върви с твърди стъпки напред.

Наистина ли е така? Със сигурност - не, твърдят учените-скептици. Първият най-сериозен проблем е свързан с безумното потребление на нефт. Този ресурс в буквалния и в преносния смисъл движи всички "основни трансмисии" на нашия живот. Само че дори според най-оптимистичните прогнози, запасите от нефт ще ни стигнат само за още 30-40 г. Предвижданията на песимистите са по-тежки. Например, специалисти от Университета на Упсала в Швеция твърдят, че оценките за нефтените запаси са силно преувеличени. Според тях петролът ще започне да се изчерпва още след 10 г. - срок, след който шансът да ползваме работещите на керосин самолети или автомобили с бензинови двигатели е практически равен на нула. Така или иначе, много преди запасите от нефт да тръгнат към изчерпване, той ще поскъпне дотолкова, че използването му за банални неща като придвижване по въздуха или по земята, ще бъде просто изключено, предвиждат учените.

Повечето хора смятат, че ще успеем да решим този проблем за сметка на използването на водородно гориво, ядрена или хидроенергетика. На практика обаче развитието на тези технологии върви твърде бавно, за да заменят в обозримо бъдеще нефта. Великите сили просто не желаят да влагат достатъчно средства в решаването на проблема. Затова пък са готови да се борят за последната капчица на пресъхващия природен ресурс. Впрочем, дори ако наистина вложим много пари в решаването на проблема, далеч не е сигурно, че това ще стане, смятат изследователите. Защото едно от най-парадоксалните предзнаменования на задаващия се край, според тях, е: хората просто губят способност да генерират нови идеи.

Кои са тези песимисти? Физикът Джонатан Хюбнер - дружелюбен и необикновено точен човек, работи в Изследователския център на авиацията на военоморските сили на САЩ в щата Калифорния, пише "Таймс". Започва там кариерата си през 1985 г., когато е на 26 г. Приветствайки го, възрастен колега му казва, че ще бъде свидетел на грандиозни открития в науката и техниката. През 1990 г. обаче у Хюбнер възникват съмнения, че "старецът" е сбъркал нещо: "Количеството на научните постижения се оказа не така голямо, както очаквах, при това в науката като цяло, а не в дадена област". Озадаченият учен решава да изследва този факт. С помощта на сложни математически пресмятания стига до извод, поставящ под съмнение способността ни да "движим" научния прогрес. Хюбнер открива, че равнището на иновациите достига своя апогей през 1873 г. и оттогава постоянно пада. Годишно сега се правят по 7 значими технически изобретения на 1 милиард души, приблизително колкото през 1600 г. А към 2024 г. техният брой ще намалее до равнището на "мрачните векове", настъпили след падането на Римската империя (между V-XI век).

Тези пресмятания се базират на количествени показатели - изобретение на глава от земното население. Така че теоретично успяваме да поддържаме общото количество на откритията единствено заради постоянно нарастващото население на планетата. И тъй като да се увеличи броят на хората е невъзможно, а и нежелателно, както изглежда трябва да се примирим с мисълта, че прогресът, и по-конкретно научно-техническият, действително рязко се забавя. Хюбнер назовава две възможни причини за това: едната е свързана с икономиката, другата - със способностите на човешкия мозък. Определени направления на науката и техниката не се развиват или защото са нерентабилни, или защото нашата способност да поглъщаме знания е изчерпана. Например механизмът на раковите заболявания е известен от 20 години, но това не служи особено за неговото предотвратяване и лечение.

Теорията на Хюбнер предизвиква възмущение сред колегите му. Известният учен Рей Курцвейл нарече неговия метод микс от "произволни" данни, а пророкът на нанотехнологията Ерик Дрекслер твърди, че мерило на прогреса са не самите изобретения, а възможностите, които те ни дават. Така че, дори при липсата на големи открития, можем да се придвижваме напред.

Засега Хюбнер успява да приведе достатъчно убедителни аргументи. Неговите изводи се потвърждават от изследванията и на проф.Бен Джонс от Северозападния университет на щата Илинойс, специалист по мениджмънт. Джонс твърди, че се оказваме в положението на Черната кралица от "Алиса в огледалния свят" - налага ни се да бягаме с всички сили, за да стоим на едно място. Според него движеща сила на 200-годишния период на икономически растеж в промишлено развитите държави са научно-техническите изобретения - богатството им расте не защото хората там работят по-добре, а защото умни хора са изобретили парната машина, антибиотиците и Интернет. За да поддържаме прогреса чрез иновации ни се налага да влагаме все повече усилия, обяснява Джонс. Само че за да "поддържаме темпото", сме принудени да харчим все повече за научни изследвания и конструкторски разработки, както и постоянно да увеличаваме броя на заетите в тази сфера. В резултат дейността на средностатистическия изобретател влияе все по-малко върху процеса. Подобно на Хюбнер, Джонс развива две хипотези за причината за случващото се. Първата той нарича теория на "ниско висящите плодове", т.е. изобретателите от миналото са "събрали" тези идеи, до които е било лесно да се "доберем". Така че на техните приемници се налага да полагат все повече усилия, защото решават все по-сложни задачи. Освен това, заради натрупаната вече огромна маса от знания, на потенциалните изобретатели се налага да губят много повече време за образование и периодът на техния активен живот, посветен на собствената им изобретателска дейност, става твърде кратък. Алтернативата е в задълбочаването на специализацията, но това означава, че участта на новите едисоновци е да разработват нови версии на "Уиндоус"', вместо да изобретят електрическата лампа. Така научният прогрес ще се окаже сведен до усъвършенстването на вече съществуващи технологии. Това може да ни създава илюзия за прогрес, но илюзия и реалност са различни неща, казва той.

Ако Хюбнер и Джонс са прави, ако иновациите, които са двигател на икономическия прогрес (а с това практически всички са съгласни) действително намаляват, наистина може би краят на растежа е близък. И тъй като финансовата система на Запада (кредитите, пенсионните фондове, застраховките, борсите) е функция на ръста, социално-икономическите последствия от липсата му ще бъдат катастрофални.

Наистина ли това се случва? Ще спре ли прогресът? Ретроспективният поглед към човешката история ни дава противоречив отговор, казва икономистът от Лондон Пол Ормръд. "По този въпрос ме обземат колебания. Биолозите се отказаха от идеята, че човекът се развива. Но човечеството толкова много се е придвижило напред в сравнение с онова, което е било преди, че със сигурност сме направили качествен скок". Според учения един от скоковете, които макар и крайно рядко, има и в организацията на човешкото общество, е възникването на градовете. Те са се появили преди около 10 000 години, скоро след като хората от ловци и събирачи се превърнали в земеделци. Той смята, че останалите "жалони" на прогреса трудно могат да се сравняват по значимост с това събитие. Например, някога хората са мислели, че Римската империя ще съществува вечно, носейки прогрес по света. Само че един прекрасен ден тя рухнала. Откъдето възниква въпросът: дали либерално-демократичното капиталистическо устройство е необратимо явление в живота на човечеството или подобно на Рим сега блести на небосклона като символ на богатството, но в даден момент ще угасне?

Източник-'Монитор'
Дизайн :