Светът след 11ти

Ако някой ви каже, че разбира какво става сега в света, не му вярвайте. И аз не мога да ви кажа. Геополитиката се обърна нагоре с краката. 11 септември промени всичко. САЩ започнаха войната срещу тероризма и сега преследват своите глобални цели където си поискат. Това не беше изненада. Още преди години се появи паника във Вашингтон спрямо оформящия се в Евразия континентален блок между Русия и Китай. Блокът трябваше да се противопостави на изграждания от САЩ еднополюсен световен ред. Появи се и терминът евроазиатизъм като контрапункт на атлантизма.

САЩ не се управляват от глупаци. Там разбраха, че е необходим шок, който да им развърже ръцете за арбитрални акции. Този шок стана 11 септември, а най-неочакваната акция беше навлизането на САЩ в Евразия - в Централна Азия и Кавказ, т.е. в диафрагмата на Русия и в задния двор на Китай. Вече нищо не е така, както трябва да бъде. Засега основният губещ е Русия. И Китай. Когато през септември миналата година Путин подкрепи Буш, на пръв поглед решението му беше правилно. Русия, уморена от проблемите в Чечения, нямаше друг избор. Затоплянето в руско-американските отношения беше впечатляващо. Върху Путин се стовариха обещания и похвали - че ще го приемат в Световната търговска организация, че ще отпишат част от дълга към Парижкия клуб, че ще отменят дискриминационния търговски закон и т.н.

Мечти, мечти...

Прозрението в Москва дойде твърде късно. Колкото повече се увеличава разстоянието от 11 септември, толкова по-нерадостни са прогнозите. На първо място глобалната експанзия на САЩ се разгъна с такива темпове, че да се говори за операция, разработена набързо след терористичните акции в Ню Йорк е смешно. Всичко беше отдавна и подробно обмислено. Това доказа аналитичният провал на Путин и неговия екип в оценките на ставащото и предстоящото.

Защото ставаше дума за безпрецедентна стратегическа операция. Най-напред САЩ треснаха вратата и денонсираха Договора за противовъздушната отбрана, което им даде възможност да разгърнат своята Национална антиракетна система.

За Путин това беше първият сигнал. За съжаление, не последният.

Буш го проверяваше и след като се убеди, че нещата вървят гладко пристъпи към същинската операция. Тя беше без един изстрел да окупира азиатските републики на бившия СССР. Путин отново замълча. Договорът за колективна сигурност на Русия с тези държави, както и Шанхайската петица фактически престанаха да съществуват след като американците взеха сигурността в този район под свой контрол.

Такова нещо в историята на световната геополитика досега не е имало.

След това американците влезоха в Грузия. Онова, което Путин загуби, е ясно, онова, което спечели, и досега е непонятно. Прояви се отново руският синдром на незаслужената загуба. В началото на 90-те години руските ръководители не можеха да разберат задълбочаващата се асиметрия в световните позиции на Русия и САЩ.

В Москва живееха с надеждата, че във взаимните отношения САЩ ще се държат не като победител с победен, а като с партньор с общи цели. Надяваха се на чудо - че с времето Русия ще се превърне във втора Америка не само със своето политическо устройство, но и със своята международна тежест и статут.

Мечтаеха и във Вашингтон. Но различно. Там изхождаха от презумпцията, че са "победили" в студената война СССР, че са останали единствената свръхсила и че ще принудят Русия да се движи в изгодна за тях насока. Това означаваше, че искаха да я превърнат в страна, "която е удобна и нужна на САЩ". Но нито за миг в главите им не се появи мисълта да си създават нов съперник. Напротив. Трябваше им Русия без "имперски амбиции", които, по времето на СССР, така плашеха Америка, Русия, признаваща САЩ за безспорен световен лидер, Русия, която да е част от създавания Pax Americana. САЩ действаха от тази позиция. Последвалата след 11 септември операция беше преди всичко срещу Русия.

Нещо повече. Ескалацията на напрежението в Централна и Източна Европа, в Централна Азия и Кавказ показва последователност на събитията, която отговаря на технологията на управляваната криза, разработена на Запад през 80-те години. "Управляемият хаос" расте - Югославия, Косово, Македония, Афганистан, Централна Азия, Кавказ.

Кой ще е следващият?

Най-опасното е, че тази стратегия се изгражда върху подстрекаването на междуетнически и религиозни конфликти.

И изведнъж се оказа, че Кремъл вече няма накъде да отстъпва. И започна да оспорва. Най-напред новия формат на отношенията си с НАТО. Оспорването се появи и при договора за стратегически нападателни оръжия. Русия и САЩ разбират различно съкращението на стратегическите ракети. Американците настояват да бъдат свалени ядрените заряди, и ракетите да бъдат складирани. Русия иска ликвидиране на установките, на носителите и на зарядите.

Изостря се и въпросът с националната противоракетна система на САЩ, който беше подценен от Путин на първия етап, особено развитието на нейните елементи и базирането им в Космоса, което е огромна заплаха за Русия. Москва е принудена да подготвя контрамерки. На първо място ще е преразглеждането на ракетно-ядрената стратегия, единственото място, където Русия все още може да се противопостави. На второ място трябва да се очаква засилване на връзките на Москва с Пекин.

На трето място Генералният щаб вероятно ще се върне към идеята за Обединено командване на стратегическите сили за сдържане, което ще охлади горещите глави във Вашингтон. САЩ и Русия имат собствени и несъвпадащи критерии за националната сигурност.

Дали светът ще се върне към Студената война? Не знам. Във всеки случай геополитиката се променя светкавично.

Но може да се окаже, че онова, което Америка счита за най-големия си успех, ще стартира залеза на Империята. И че Pax Americana е повторение на Pax Romana.

И че след години историците ще напишат, че американската империя е минала през същите финални събития като Римската империя. Ще припомня само, че Нерон е подпалил Рим, за да използва суматохата да укрепи императорските си права и да изтрепе християните. Геополитиката се обърна наистина нагоре с краката.

Но именно това подсказва наближаващия край на американската империя.

Защо ли? Благодаря, че ме запитахте. Защото иначе не може да бъде. Това е аргумент, нали?
Дизайн :