Климатични Модели

ecfmars03.jpgКалкулациите на глобалното затопляне от обхвата на климатичните модели при SRES A2 сценария на емисии, който приема, че не се приемат действия за редуциране на емициите.

Географското разпределение на повърхностното затопляне по време на 21-ви век изчислено от климатичния модел HadCM3 ако се приеме, че бизнеса като обикновен сценарий е отговорен за икономическия растеж и емисиите на парников газ. В тази фигура, глобално осредненото затопляне кореспондира на 3.0 °C (5.4 °F)

Учените са изследвали глобалното затопляне с компютърни модели на климата. Тези модели предричат, че нетния ефект от добавянето на парникови газове ще бъде затопляне на климата в бъдеще.

Прочети още...

Парникови газове в атмосферата

carbon_cycle_diagram.jpgСкорошни увеличения в атмосферния CO2.

Месечните CO2 измервания показват малки сезонни осцилации в цялостния годишен растящ тренд; максимума на всяка следваща година се достига в късната пролет на северното полукълбо, и намалява по време на сезона на растене на растенията в северното полукълбо тъй като те отнемат част от CO2 от атмосферата.

Парниковия ефект е бил открит от Joseph Fourier през 1824 и за първи път е бил количествено изследван от Svante Arrhenius през 1896. Това е процесът, при който емисията от инфрачервеното излъчване на атмосферните газове затопля повърхността на планетата.

На Земята, главните естествени парникови газове са водните пари, които причиняват около 36-70% от парниковия ефект (без да включваме облаците); въглеродния диоксид, който причинява 9-26%; метана, причиняващ 4-9%, и озона, причиняващ 3-7%.

Прочети още...

Причини за затоплянето

rwecoalprotestgermany.jpgКлиматичната система варира чрез естествени, вътрешни процеси и в отговор на вариациите на външни “сили” едновременно породени от човешка ръка и природни фактори. Тези фактори включват слънчева активност, вулканични емисии, вариации в орбитата на земята (орбитални сили) и парникови газове. Детайлните причини за съвременното затопляне остават още арена на изследвания, но научния консенсус идентифицира увеличените нива на парниковите газове породени от човешката активност като главен фактор на влияние.[11]

Добавянето на въглероден диоксид (CO2) или метан (CH4) в земната атмосфера, без други промени, ще направи повърхността на планетата по-топла. Парниковите газове създават естествен парников ефект, без който температурите на Земята биха били с 30 °C (54 °F) по-ниски, така че Земята би била необитаема. Следователно не е коректно да кажем, че съществува дебат между онези, които “вярват в” и “се противопоставят” на парниковия ефект като такъв.

Прочети още...

История на Затоплянето

280px-instrumental_temperature_record.pngГлобалните температури едновременно на сушата и морското равнище са се увеличили с 0.75 °C (1.4 °F) в сравнение за периода 1860–1900, според инструменталните температурни записи. Това измерено температурно увеличени не изглежда да е значително повлияно от градското островно затопляне.[5][6] От 1979 насам, температурите на сушата са се увеличили двойно в сравнение с увеличението на температурите на океана (0.25 °C/за десетилетие в сравнение с 0.13 °C/за десетилетие).[7] 

Прочети още...

Накратко за Глобалното Затопляне

co22.jpgВъглеродният диоксид и други газове затоплят повърхността на планетата по един натурален път като задържат слънчевата топлина в атмосферата. Това е нещо хубаво, защото то поддържа нашата планета обитаема за живот.

Но чрез горене на руди като въглища, газ и нефт, чрез унищожаване и изсичане на горите ние драматично сме увеличили количеството въглероден диоксид в Земната атмосфера и в резултат на това температурите се покачват и климата се променя. Научното общество се обедини и потвърждава вече за втори път факта, че Глобалното Затопляне е реално, че е резултат от нашите действия и не е природно явление.1 Доказателствата са изобилни и потресаващи.

Прочети още...