Учените откриха 200 "мъртви зони" в океана. Това са места, където замърсяването е опасно за рибите, морските животни и хората, които са свързани с тях. Планктонът, който се храни с отпадъци, лишава другите водни обитатели от кислород. Той е причината за образуването на повечето "мъртви зони". Те покриват десетки хиляди квадратни километрa от водните площи.

Учените преди всичко обвиняват торовете и други селскостопански продукти, канализацията и изгарянето на отрозни газове, за усиленото замърсяване.

Горепосочените съдържат множество хранителни вещества - фосфор, азот, които довеждат до взрив в образуването на миниатюрните растения, познати като фитопланктон. Когато умрат, те потъват, а след това биват изяждани от бактерии, които изразходват кислорода във водата.

Малкото количество кислород във водата затруднява оцеляването на рибите, стридите и други морски обитатели, както и на самата околна среда (като тревните легла и други). Тези зони се превръщат в заплаха за рибата и следователно за хората, които се хранят с нея.

Изследователи, водени от Робърт Диаз (учен от Колежа Вирджиния) твърдят, че са открили нови "мъртви зони" край Финландия; в лагуната Фосу в Гана; в естуара на Пурл Ривър и Чеинжанг в Китай; и в естуара на Марси Ривър във Великобритания.

Открити са и още нови зони в залива Елефсис и в Егейско море в Гърция; в залива Паракас в Перу; реката Мондего в Португалия; заливът Монтевидео в Уругвай; и в западен Индийски океан.

Според морски специалисти броят и размерът на зоните, лишени от кислород се е увеличавал с всяко следващо десетилетие, започвайки от седемдесетте.

Не всички зони, обаче, са постоянни. Някои са сезонни - в зависимост от ветровете, които докарват богатата на хранителни вещества вода на повърхността.

"Оказва се, че е голям скок за две години", казва Нанси Рабалаис, изпълнителен директор на Морския Консорциум на Университета в Луизиaна. Тя не е част от изследователския екип на ООН. Тя казва, че огромна роля е изиграло увеличилото се замърсяване в бързо-развиващите се държави.

Рабалаис е изследвала "мъртвата зона" на Мексиканския залив (към настоящия момент с големината на Ню Джърси). Тя казва, че морските обитатели, които умеят да плуват достатъчно бързо обикновено успяват да се измъкнат.

"Тези, които остават, са обикновено тези, които не могат да оцелеят", казва тя. Ако се замислим колко обширни са тези зони, ще установим, че те развалят цялата околна среда за някои риби и ракообразни.