Глобалните температури
едновременно на сушата и морското равнище са се увеличили с 0.75 °C (1.4 °F) в сравнение за периода 1860–1900, според
инструменталните температурни записи. Това измерено температурно увеличени не изглежда
да е значително повлияно от градското островно затопляне.[5][6]
От 1979 насам, температурите на
сушата са се увеличили двойно в сравнение с увеличението на температурите на
океана (0.25 °C/за
десетилетие в сравнение с 0.13 °C/за десетилетие).[7]
Температурите в долната тропосфера
са се увеличили между 0.12 и 0.22 °C (0.22 и 0.4 °F) за десетилетие от 1979 насам, според сателитните температурни измервания.
Вярва се, че температурата е била сравнително стабилна през хилядата
или двете хиляди години преди 1850, с вероятни регионални флуктуации също като топлия период в Средновековието или Малкия
Ледников Период.
Базирано на изчисленията на NASA Института Goddard за космически науки, 2005 е била най-топлата от началото на измерванията, като обширните интрументални измервания са станали достъпни през края на 19-ти век, надвишавайки предния рекорд поставен в 1998 с няколко стотни от градуса. Изчисленията подготвени от Световната Метеорологична Организация и Кралската Група за Климатични Изследвания заключили че 2005 е втората най-топла година след 1998.[8][9]
Разпределението на съвременната промяна на климата е най-ясно за периода от последните 50 години, тъй като за този период разполагаме с най-много данни и променливи.
Антропогеничните емисии на други замърсители – значително сулфатни аерозоли – могат да упражнят охлаждащ ефетк с повишение отражението на идващата светлина. Това частично кореспондира на охлаждането наблюдавано в температурните измервания в средата на 20-ти век,[10] въпреки че е възможно охлаждането да се дължи в частност на естествени природни вариации.