Проект от 20-те години на XX в. на френския изобретател на неоновата лампа Жорж Клод може да реши глобалната енергийна криза чрез овладяване на енергията на океаните, съобщи в. "Дейли телеграф".

Може да звучи като научна фантастика, но изглежда е дошло времето на идеята за преобразуване на топлинната океанска енергия (OTEC, или Ocean Thermal Energy Conversion).

Проектът е основан върху работата френския физик от XIX в. Жак-Арсен д'Арсонвал, чиято идея е да се използва морето като гигантски колектор на слънчева енергия.
 

Теорията е проста: енергията се извлича от разликата в температурата между морската повърхност (до 29 градуса по Целзий в тропиците) и водата на дълбочина 1 км (с температура 5 градуса по Целзий). Тази разлика захранва "топлинен двигател", който създава електричество.

Проектът на Клод, основан на идеята на Д'Арсонвал, не е бил осъществен поради лоши атмосферни условия и липса на средства. Трима учени - архитектът и инженер Доминик Микаелис, синът му Алекс Микаелис, който също е архитект, и Тревър Купър-Чадуик от Саутамптън - са разработили съвременен еквивалент на проекта.

Според тях той ще задоволи голяма част от енергийните нужди на света, без да създава замърсяващи облаци от въглероден и серен диоксид и освен това може да произвежда големи количества обезсолена вода за сухите райони на Земята като Африка.

Технологията е в два варианта - със затворен и с отворен цикъл. При първия вариант топла вода от повърхността нагрява амоняк, който кипи при ниска температура, разширява се под формата на пара и движи турбина, която произвежда електричество.

Студена вода от морските дълбини охлажда амоняка, като го втечнява и процесът може да започне отново. При втория вариант, т.е. с отворен цикъл, се произвежда и питейна вода като вторичен продукт. Системата OTEC се нуждае от разлика 20 градуса по Целзий между температурата на водата на повърхността и в дълбочина, за да работи.

Двамата Микаелис и Тревър Купър-Чадуик разработват идеята за "енергиен остров" - система, която използва различни алтернативни енергии като енергията на вятъра, вълните и слънцето, за да произвеждат достатъчно електроенергия, за да изпомпват огромните количества вода от морето и да захранват вакуумните помпи на OTEC-централата.

Тези "острови" ще са самодостатъчни и освен това няколко от тях биха могли да се свържат, за да създадат електроцентрали с мощност около 1000 мегавата, което е равно на енергията, произвеждана от стандартна ядрена електроцентрала. Тези централи ще струват двойно повече от ядрена електроцентрала.

Цената на бъдеща OTEC-централа ще се изплати чрез продажбата на обезсолена вода. Другите предимства са, че ще се произвежда чиста енергия и няма да се създава топлина. Фактически OTEC-централите ще охлаждат моретата и океаните в същата степен като енергията, извличана от тях.

Енергийните острови ще се строят главно от железобетон, като се използват некорозиращи метали. Те ще бъдат с различни размери и различни функции. Някои ще бъдат прости енергопроизвеждащи платформи; други ще бъдат по-големи инсталации, свързани със сушата чрез кабели, по които ще се пренася електричество.

По-големите енергийни острови могат да захранват рибовъдни ферми, които използват планктона, засмукван със студената морска вода, или парници, инсталации за производство на морска сол, пристанища и кейове за супертанкери. БТА