Тунели на реалността и запечатване

snimka За да разбере неврологичното пространство, д-р Лиъри допус­ка, че нервната система се състои от осем потенциални вериги, или „скорости", или минимозъци. Четири от тези мозъци са в обикнове­но активното ляво полукълбо и се занимават със земното ни оцеля­ване; четири са извънземни, намират се в „мълчаливото" или неактивно дясно полукълбо и ще се използват в бъдещата ни еволюция. Това обяснява защо дясната хемисфера обикновено е неактивна на този етап от развитието ни и защо се активизира, когато човек при­еме психеделици.

Накратко ще обясним всеки от осемте „мозъка".

I. Веригата на биооцеляването. Този мозък програмира въз­приятията в решетката на или/или, разделена на хранителни-полезни Неща (към които се приближава) и отровно-опасни Неща (от които бяга или атакува). Запечатването на тази верига създава основната нагласа на доверие или подозрение, която ще се запази до смъртта. Освен това идентифицира външните стимули, които от този момент нататък ще предизвикват приближаване или избягване.

II. Емоционалната верига. Това е вторият по-напреднал био-компютьр. При индивида този по-голям тунел на реалност­та се активира, когато ръководната матрица ДНК задейства мета­морфозата от лазене към ходене. Както знае всеки родител, прохож­дащото дете вече не е пасивно (био-оцеляване) бебе, а бозайнически политик, пълен с физически (и психични) териториални изисквания, бързо намесващ се в семейните дела и вземане на решения. И тук първото запечатване по тази верига остава за цял живот (освен ако човек не е подложен на промиване на мозъка) и идентифицира сти­мулите, които автоматично ще задействат доминиращо, агресивно поведение или подчинено, сътрудничещо поведение. Когато кажем, че някой се държи емоционално, егоистично или „като двегодишно дете", имаме предвид, че той сляпо следва един от тунелите на ре­алността, запечатани по тази верига.

III. Веригата на сръчността-символизма.Този мозък се активира, кога­то по-голямото дете започва да борави с артефакти и да изпра­ща/получава сигнали чрез ларинкса (единици на човешката реч). Ако средата е стимулираща за третата верига, детето запечатва „ум­но" и става умело и се изразява ясно. Ако средата е изградена от глупави хора, детето запечатва „глупаво", т. е. повече или по-малко остава на етапа на петгодишното, което е несръчно при боравенето с артефакти и е сляпо за символизма.На обикновен език тунелът на реалността на първата верига обикновено се нарича „съзнание" рer sе': чувството, че си тук и се­га, в това тяло, ориентация към оцеляването на тялото. (Когато сте в „безсъзнание", първата верига е упоена и лекарите могат да извър­шват хирургични операции върху вас или враговете ви могат да ви атакуват, но вие няма да им избягате.) Втората верига на същия все­кидневен език се нарича „его". Така нареченото „его" е бозaйническото чувство за статус (значимост - незначимост ) на втората верига в глутницата или племето.

Третата верига е онова, което обикновено наричаме „разум" - способността да се получават, ин­тегрират и предават сигнали, изработени от човешка ръка (артефакти) или от деветте ларингеални мускули на хоминидите (реч).Запечатването по тези три вериги определя - към 3.5-годишна възраст - основната степен и стил на доверие-недоверие, които ще оцветяват „съзнанието", степента и стила себеутвърждаване-подчинение, които ще определят „его-статуса", и степента и стила интелигентност-непохватност, с които „разумът" ще борави с инстру­ментите или идеите.От гледна точка на еволюцията „съзнанието" на първия мозък по същество е безгръбначно, пасивно носещо се към храната и отд­ръпващо се от опасността. „Егото" на втория мозък е бозайническо и винаги се бори за статус в йерархичния ред на племето. „Разумът" на третия мозък е свързан с човешката култура и справянето с живота чрез матрица от артефакти и създаден от чове­ка символизъм.

IV. Социо-сексуалната верига. Тя се активира през пубертета, когато ДНК сигна­лите карат жлезите с вътрешна секреция да отделят полови неврохимикали и започва метаморфозата към зрялата възраст. Първите преживявания на оргазъм или съвкупяване запечатват характерната полова роля, която - отново - е биохимично свързана и остава до края на живота, освен ако не се постигне някакво промиване на мо­зъка или химично повторно запечатване.На всекидневен език запечатването на четвъртата верига и ту­нелна реалност са известни като „зряла личност".

Мастърс и Джонсън демонстрират, че конкретните полови „дисфункции", т. нар. „перверзни", „фетишизъм", състоянията на слабо или никакво сексуално представяне, например преждевремен­ната еякулация, импотентността, фригидността и т. н., или запечат­ване, дефинирано като „грешно" от местното племе, са обусловени от конкретни преживявания в ранните юношески контакти с другия пол. Същото е вярно и за еднакво роботизираното поведение на „нормалния", „добре приспособен" човек. Половата роля при човека е толкова механична и повтаряща се, колкото и при всеки друг бо­зайник (Или птица, риба или насекомо.)

Дизайн :