Робърт Монро - Свидетелски показания, основани на слухове

Някой, Някъде (или едновременно - милиони или безброй много) имаха желания, нужди, стойности, харесваха, обичаха да пият, ядат или използваха вместо наркотик една субстанция с айдент Лууш. (Електричество, гориво, кислород, злато, вода, земя, стари монети, уран.) Това бе рядко срещана субстанция в мястото, наречено Някъде, а онези, които притежаваха Лууш, намираха, че е жизнено важна за каквото и да се използваше.

Изправен пред въпроса за Търсенето и Предлагането (универсален закон за Някъдето), Някой реши да започне производството му, така да се каже, вместо да започне да го търси в неговата “естествена” форма. Той реши да си направи Градина, където да отглежда Лууш.
Открито бе, че Лууш в естествено състояние произлиза от серия вибрационни реакции от взаимодействието на въглерода с кислорода, а полученото вещество бе Лууш с различна степен на чистота. Ставаше само по време на тази дейност и вторично по време на реактивния процес. Наблюдатели от Някъде се втурнаха да търсят навред източници на Лууш, бяха направени нови разкрития с много ентусиазъм, който бе възнаграден.
Ето така Някой и Неговата Градина промениха всичко. Отдалечен, в усамотена област, Той започна да работи върху експеримента си. Първоначално Той създаде подходяща среда за взаимодействието на въглерода с кислорода там, където би могло да се развие. Той създаде много грижливо Равновесие, така че да има непрекъсната доставка на подходяща радиация и другите захранвания.
После Той събра Първата реколта, която наистина произведе Лууш, но само в малки количества и със сравнително ниско качество, не достатъчно забележително, за да бъде върнато в сърцето на Някъдето. Проблемът бе двустранен. Жизненият период бе съвсем кратък, а и самите посевни частици бяха твърде малки. Това ограничаваше и качеството, и количеството, тъй като посевът нямаше време в такива тесни граници да генерира Лууш. Нещо повече, реколтата от Лууш можеше да се прибира само в момента на завършване на жизнения път, нито един миг по-рано.
Неговата Втора реколта не бе по-добра, ако не и същата. Той промени околната среда в друга част от Градината, където плътността бе повече газообразна, отколкото течна, а химикалите с по-голяма плътност оформиха твърда основа и затова все още са в употреба. Той отгледа огромно количество частички в много разновидности и нова форма, като постигна голямо увеличение на размера, много хиляди пъти по-големи и по-сложни от едноклетъчната Първа реколта. Той преобрази въглеродно-кислородния цикъл. Макар че всичко в основата си бе еднакво. Както и при Първата реколта те можеха да прецъфтяват през определени интервали и да завършват жизнения си цикъл автоматично. За да прекрати това непостоянно разпространение на химикали и радиация, които преобладаваха при Първата реколта, Той установи на едно и също място Втората реколта. Всяко нещо бе предназначено принципно да стои на своето собствено място в Градината. За постигането на целта на всеки бе даден по един твърд филиз, който бе заровен дълбоко в по-плътното химическо вещество. Към филиза се прикрепваше ствол или дънер, който помагаше при израстването нависоко, за да може да получи необходимата доза радиация. Горната част, разклонена, тънка и чуплива, бе предназначена да доставя компонентите въглерод и кислород към и от посевните частички. Към всяка отделна част бяха монтирани излъчватели с брилянтен цвят, заедно с генератори на малки частички. Симетрично центрирани, мястото им обикновено бе близо до върха.

Около посева Той направи циркулационни улеи в газовата обвивка, за да помогне по принцип на процеса на цъфтенето. По-късно Той откри, че същият турбулентен ефект служи като способ за прибиране на реколтата от Лууш. Ако турбуленцията бе достатъчно силна, Зърното биваше издухвано, жизненият процес спираше и се освобождаваше Лууш. Това бе особено полезно, когато в определен момент, извън Прибирането на Реколтата, се появяваше необходимост от спешна доставка на Лууш.
Освен всичко останало Втората реколта бе най-незадоволителна. Въпреки че наистина бе получено много по-голямо количество, произведеният нерафиниран Лууш бе с толкова ниско качество, че едва ли си заслужаваше усилието. И в допълнение - периодът на растежа бе толкова продължителен, а не доведе до повишаване на качеството. Липсваше някакъв жизненоважен елемент.
Някой започна да обикаля Градината си дълго време, за да се обучава, докато пристъпи към Третата реколта. Наистина бе предизвикателство. Вярно бе, че Той имаше частичен успех. Бе отгледал Лууш. Но продуктът на неговите усилия твърде бързо се предаде на дивото, некултивирано многообразие.
Бе неминуемо Той да открие отговора. Третата реколта бе живото доказателство на неговото Упование. Трябва да се включи първоначалният въглеродно-кислороден цикъл.
Подвижността трябва да се възстанови. И двата фактора се бяха показали многообещаващи за получаването на висококачествен Лууш. Ако към това може да се прибави и размерът, би могло много да се постигне.
С такова намерение на преден план Някой премести различните мостри от Първата реколта, които все още вирееха във водните части на Градината. Той ги модифицира така, че да съществуват и растат в газова среда. Той ги пригоди първо да се хранят от Втората реколта, на която Той бе дал възможност да изобилства точно с тази цел. По този начин се появиха и първите променливи посеви - Мобили - Третата реколта. Мобилите се хранеха от Втората реколта и така съкращаваха нейния жизнен процес, произвеждайки нискокачествен Лууш. Когато всяко от огромните Мобили завършваше собствения си жизнен растеж, получаваше се допълнително количество Лууш. Количеството бе голямо, но все още можеше да се изисква от честотния модел на утайката от Лууш.
Съвсем случайно Някой откри Главния катализатор за усилване производството на Лууш. Чудовищните и бавно подвижни Мобили имаха жизнен процес, твърде различен от обема на вложеното количество хранителни вещества. Процесите на растежа и прекратяване на живота бяха с такава продължителност, че съвсем скоро щяха да унищожат напълно Втората реколта. Щеше да се наруши балансът на цялата Градина. Нямаше въобще да има производство на Лууш. И Втората, и Третата реколта бяха обречени на измиране.
Тъй като Втората реколта стана недостатъчна, енергийните нужди на Мобилите се изостриха. Много често два различни Мобила търсеха да поемат храна от едно и също растение на Втората реколта. Това доведе до Конфликт, а резултатът бе физическата борба между два и повече тромави Мобила.
Някой наблюдаваше тези борби, отначало смаян от проблема, а после с голям интерес. Колкото по-настървени ставаха борбите, толкова повече Лууш излъчваха Мобилите! Не в огромни количества, но с по-висока степен на чистота.
Той веднага подложи теорията на изпитание. Той премести друга част от Първата реколта от водната среда та Градината, промени я за газови условия на развитие, но с една забележителна разлика. Новият Мобил щеше да бъде някак по-малък, но изискваше поемането на други Мобили за храна. Това би разрешило проблема за свръхпопулацията на Мобилите и щеше да създаде добри количества от използваем Лууш по време на всяка битка плюс премията, ако новият клас Мобили завършеше жизнения процес на другия. Някой щеше да може да пренася Някъде достатъчни количества от напълно чист Лууш.
По този начин се появи Законът на Главния катализатор. Конфликтът между въглеродно-кислородните циклични съединения произведе плътна еманация на Лууш. Бе съвсем просто.

Доволен, че е открил формулата, Някой подготви Четвъртата реколта. Известно му бе, че Мобилите от Третата реколта бяха твърде големи, а жизненият им процес много продължителен, за да бъде напълно практичен. Ако бъдат отгледани в голямо количество, ще трябва да се разшири и удължи Градината. Нямаше пространство за отглеждането на такива масивни единични посеви и на пропорционалното количество листна Втора реколта за поддържането им. Също, той правилно разсъди, че по-бързата и увеличена подвижност би разширила фактора Конфликт и в резултат би се увеличила производителността на Лууш.
Само с едно просто движение Някой прекрати жизнения процес на всички движещи се с грохот Мобили от Третата реколта. Връщайки се към Първата реколта във водна среда, той ги модифицира и увеличи до огромен брой форми и размери, даде им сложна многоклетъчна структура с голяма променливост. Той вложи в тях модела на равновесието. Имаше и такива, които поглъщаха въглеродно-кислородни части от Втората реколта (предимно неподвижни) като източник на енергия. Имаше други, крайно променливи, които изискваха като енергия поемането на други променливи Модифицирани посеви от Първата реколта.

Дизайн :