Галактическата История от Стюърт Суердлоу

1755142391.gifГалактическата История

Старата Вселена (Старата Империя)
Хранещи се със Съзнанието/ДНК
от Стюърт Суердлоу
от „Каквото посеем, това ще пожънем


Преглед на Галактическата История
Съществува една паралелна Вселена, която е наречена „Старата Вселена”. Тя съществува в нейната собствена времева линия...

Събитията, които са се случили в Старата Вселена са имали голямо влияние върху развитието на нашата Вселена. Цивилизацията, която съществувала в Старата Вселена се казвала Империята. Империята контролирала почти цялата Вселена и била изключително зла. За да завършат пленяването на цялата Вселена, учените на Империята създали същества, които се хранели със Съзнанието (Mind Eaters). Те били геоплазмени енергетични същества, които се прикрепвали към физическия мозък и към аурата на съществата, които нападали като премахвали мисловните модели на жертвите си и ги заменяли с такива, програмирани от Империята.
Учените пуснали хранещите се със Съзнанието в незавладени светове, а също ги ползвали да програмират и собствения си народ. Представете си шока им, когато разбрали, че тези същества можели да се множат. Когато едно същество, хранещо се със Съзнание приемало определено количество енергия, то се разделяло на две отделни такива. Накрая хранещите се със Съзнанието станали неконтролируеми като започнали да се хранят със създателите си – версията на СПИН в Старата Вселена. За период от векове буквално нямало никакъв живот в Старата Вселена освен хранещите се със Съзнанието. Единственото бягство от тях било физическата смърт. Една малка група оцелели от кръга на Императора или от Съда, създали технология, която им позволила физически да се транспортират до друга Вселена, като по този начин избегнали и смъртта и хранещите се със Съзнанието. За съжаление оцелелите влезли в тази Вселена по времето на цивилизацията Лира. Това е единственият начин, при който ДНК от друга Вселена физически се проявява в алтернативна Вселена, иначе няма физическа връзка. По този начин нашата Вселена станала замърсена.
Сатаната искал да създаде една Вселена модел за неговите вярвания. Той почти го направил в Старата Вселена, но Божествения План предотвратил амбициите на Сатаната. Създанията на Сатаната са средството за неговото унищожение. Целта му била тотално да контролира всички физически Вселени и да ги изолира от Спасението. Тъй като Сатаната контролирал почти цялата Стара Вселена чрез негативните девет аспекта от Съзнанието на Бог, които той създал, важността на Спасението за тази Вселена както и за всички други е очевидна. Сатаната все още иска да контролира Съзнанието на всички същества, така че единствената връзка, която имат със Съзнанието на Бога е това, което той позволява.
Група паднали същества (паднали ангели, демони), които работили като дясната ръка на Сатаната, създали една цивилизация в тази Вселена като използвали ДНК-то от Старата Вселена. Те се превърнали в Дракони (студенокръвни влечуго-подобни), чиято цел била да създадат едно влияние на лявото полукълбо на мозъка и една опорна структура за замърсяването, което навлизало в тази Галактика. В центъра на Галактиката била цивилизацията Лира, която била границата между извънземната и физическата реалност. Лира била изцяло управлявана от дясното полукълбо, наподобявала на Христовото Съзнание, била етерна и много благородна. Лирианците (Lyraens) били най-развитата култура позната някога в тази Галактика. Тяхната сфера на влияние обхващала не само тази Галактика, но и много други в продължение на милиони години. В тяхното чисто състояние Лирианците не били с физически тела, а с такива направени от светлина. Тяхната първа колония на Земята била началото на първородната атлантска цивилизация, която била подобна на етерно-извънземна. Първият опит на Лирианците да заселят Земята включвал делфините и китовете (топлокръвни бозайници). Тъй като Лирианците нямали опорна точка какво представлявала негативността, те били лесно измамени от оцелелите от Старата Вселена, които били приети като братя в Христовото Съзнание. Накрая Лирианците осъзнали, че цивилизацията им била в опасност както от проникналите в нея оцелели от Старата Вселена, така и от Дракон. Те решили да създадат един баланс във физическа форма между тях самите и техните противници, с надеждата да предотвратят конфликт. Това било създаването на расата на амфибиите (хибрид от влечуго-подобно и бозайник). Това също бил един гигантски галактически, между-галактически и между-вселенски експеримент. Расите на амфибиите били проектирани от Охалу (Оhalu) чрез Сирианците (sirians), за да бъдат един мост. Съветът на Охалу е извънземно-ангелска група, която има функцията на таберналъл (това, което обхваща и защитава) и действа като мост. Целта му е да обхване дупката между физическата реалност и истинската реалност. ТАЗИ КНИГА Е ЕДИН ОТ ТЕХНИТЕ ПРОЕКТИ. Председателят на Съвета на Охалу е ИСУС ХРИСТОС. Тъй като физическите същества не могат да се чифтосват с етерните, а всички оцелели от Старата Вселена били мъже, последните се възпроизвели чрез клониране. Появило се изкушение за извисените Лирианци да се въплътят във физически тела и това било началото на техния край. Постепенно все повече и повече Лирианци се спускали във физически тела, за да преживеят физическата реалност с физическо тяло вместо със светлинно. Самата идея за спускане във физическата реалност е едно изкушение, което е затваряне, заключване чрез ДНК-то и нуждата от Спасение. В отговор на това, извънземната група, която извършила функцията на Охалу изразила желание да спусне част от себе си, която да действа като мост или баланс за този погрешен модел. Групата станала позната като Сириус А.
Докато Лирианската империя западала, се развили фракции, тъй като ДНК била манипулирана и променена, за да послужи за необходимите среди, в които вече живеели светлинните същества. Били направени физически тела, които били пригодени за атмосферата и условията на различните планети, които обхващали Лирианската цивилизация. Тази галактическа цивилизация, която преди се състояла от обединени идентични същества, сега била съставена от същества с различни тела, което довела до различни раси. Сега те нямали избор освен да следват модела на 12-те лъча, произлизащи от Съзнанието на Бога по този начин произвеждайки 12-те честоти или главните, коренни галактически раси. В същото време негативната страна (расата на Драконите) се развила във влечуго-подобна и накрая в насекомо-подобна. Империята Дракон също имала колонии, направени по образец на империята от Старата Вселена. Тя колонизирала Земята като забила Луната, която е едно изкуствено средство, в орбита. Тяхната първа колония на Земята била позната като Лемурия. Двуполови и изключително физически, тези същества съществували рамо до рамо с етерно-извънземната атлантска цивилизация. Положителната страна на същата енергия се развила като вида на хората и на бозайниците.
В съответствие с погрешния мисловен модел на съществуване, смятайки се за специални и превъзходни, много от 12-те раси на тази Лирианска цивилизация въстанали една срещу друга, като всяка се опитвала да доминира. Това бил краят на тази цивилизация както е позната, който оставил 12-те групи уязвими за атака от силно обединените Дракон. Последвали много ужасни битки (гражданска война), които траели много векове и все още се водят. В опита си да създадат баланс, Сирианците дали технологии и на двете страни, за да ги поддържат равностойни. По този начин се стигнало до загубата на цел за Синанците (Sinans), тъй като те били изкушени да станат търговци и разпространители на технологии. Части от старата Лирианска цивилизация били погълнати от империята Дракон. Между тях били звездните системи: Ригел, Зета Ритикюли 1 и Зета Ритикюли 11, които оттогава са познати като конфедерацията Орион. Друга група се образувала, наречена Плеядианският съвет. Плеядианците били бегълци от първоначалната Лирейска звездна система. Плеядите са група от 7 звезди с 16 населени планети. Плеядианският съвет имал намерението да пресъздаде физическа версия на първоначалната Лирианска цивилизация, направена по образец на Старата Империя от Старата Вселена. Една група Плеядианци, която се противопоставяла на това, последвала своите извънземни прадеди до Земята. Te положили началото на това, което е познато като първата физическа атлантска империя или втория атлантски цикъл, познат като Атланите (atlans), първият цикъл представлявал една етерно-извънземна колония, съставена от първоначалната Лирианска цивилизация. Цялата тази дейност била своевременно забелязана от други групи от други галактики.
Никога до този момент в тази Вселена не се било получавало такова разделение между Лявото и Дясното. Свикан бил един конгрес или съвет в галактиката Андромеда (най-близката до Млечния път) на планета, наречена Хатона. Тази група, която била съставена от много цивилизации и групи, които били в непосредствена близост до Вселената, решила, че Слънчевата система на ръба на Млечния път ще бъде една експериментална зона с цел повторното изграждане на 12-те лъчи, които в този момент били 12-те коренни раси. Много от тези коренни раси се разклонили на под-раси. Земята била запланувана да бъде ключова точка за Спасението на душата. Наблюдавано от едно Сирианско наблюдателно съоръжение на Марс, различни раси представляващи 12-те коренни раси както и онези, представляващи негативната страна щели да бъдат доведени на това място, за да преобразуват негативната страна и да отприщят позитивната страна от робството на ДНК. Като допълнение на генетичното програмиране, познато като Кундалини, което било създадено с цел Спасение, бил въведен и предмет, познат като Кристалния череп (отидете на секцията за Кристалния Череп на страница 45.; бел. прев.: очевидно става въпрос за някоя от книгите на автора).
Също така било въведено едно същество или модел или прототип, наречен Спасителят, който щял да покаже обратния път към истинската реалност.
Главната група от съвета на Хатона, позната като Крел, наблюдавала физическата ситуация в Млечния път. Тя била една от главните цивилизации от галактиката Андромеда. Съществата от Крел били светлинни и използвали физически тела когато било необходимо. Те били няколко групи, които се противопоставяли на колонизацията на Земята. Една група, позната като Мардук си имала свой собствен план. Тя създала изкуствен свят, също познат като Мардук, изпълнен със същества, чиято цел била да прекосяват Галактиката като актуализират това, което смятали че е долнопробна генетика или животинска ДНК, за да създадат една нова раса. Съществата от Мардук, познати като Аббенаки (Abbenaki) не са против използването на робството. Тяхното транспортно средство било запратено към нашата Слънчева система със сила, която унищожила петата планета, която съществувала между Марс и Юпитер. Това обяснява защо на това място има астероиден колан. Сирианците спасили много от тази цивилизация преди разрушението й, като завели жителите й в подземията на Земята и на Марс. Мардук продължил по пътя си към Земята, като я чукнал по оста й, като по този начин причинил първия катаклизъм на Атлантида.

Дизайн :