ОТВЛИЧАНИЯ И РЕГРЕСИВНА ХИПНОЗА

ab1malka.jpgБъд Хопкинс, изследовател на отвличания, представя един забележителен доклад за случай, който изглежда е най-добре документираната среща с извънземни в света. Действието се развива на 30 ноември 1989 г. в Манхатън, Ню Йорк, където една жена съобщава, че е била отвлечена от спалнята си от няколко дребни същества. След като прелита като птица високо над улиците, тя е въведена в един космически кораб и подложена на медицинско изследване. Свидетелката Линда Наполитано си спомня съвсем съзнателно случката и я съобщава на Хопкинс, който продължава проучването с помощта на хипноза. Жената вече била описала няколко свои преживявания пред изследователя по-рано през същата година, след като прочела една от неговите книги. Така че Хопкинс и свидетелката вече си сътрудничат на професионална основа, когато става най-важната й среща с извънземните.

 

Същевременно с Хопкинс се свързват двама охранители от службата за контрол върху прилагането на закона, които твърдят, че през въпросната нощ били на улицата и видели някаква жена да излита от апартамент на висок етаж и да влиза в кораба. Без да знаят, че Хопкинс вече е във връзка с Линда, те му съобщават, че могат да посочат дома й и да го заведат при нея. Сведенията на свидетелите съвпадат'много точно.

 

След това Хопкинс получава потвърждение и от други, както изглежда, независими наблюдатели на един мост над река Ийст. Той продължава да изследва случая, защото чувства, че той може би е най-важният в историята на извънземните отвличания. Но има проблеми. Изследователят не бил в състояние да разпита лично двамата полицейски охранители. По-къс-но те съобщават, че са съпровождали политическа личност от висок ранг, свързана с Обединените нации, към въртолетното летище и че цялото събитие може да е било инсценирано във връзка с тази личност. Затова сведението се оспорва с аргумента, че ако личност с подобно положение е била свидетел на пособен случай, присъствието на извънземни би било доказано и прикриването му - прекратено. Някои изследователи заявяват, че въпросната личност е бившият генерален секретар на ООН Хавиер Перес де Куеляр, но това не е потвърдено нито от Куеляр, нито от Хопкинс.

 

За жалост, от въртолетното летище отричат да е имало полети през същата нощ. Службата за „световни водещи личности" настоява, че Генералният секретар е бил в леглото си вкъщи. Опитите да се намерят други очевидци от жилищната сграда или от оживения офис на един вестник точно отсреща не довеждат до резултат, съгласно направено независимо изследване, публикувано от друга изследователска група. Така най-обещаващият от случаите не успява да събере повече солидни сведения в своя подкрепа.

 

Въпреки това има конкурентен случай, който ни е съобщен само два дни по-къс-но, и е изследван задълбочено от Питър Хъф. На 1 декември 1987 г. един бивш полицай заявява, че се разхождал из Илкли Мур, Западен Йоркшир, точно преди разсъмване, за да снима пейзажа, когато видял малко зелено същество, което му правело знаци. Той се затичал след него и успял не само да съзре как едно летателно средство с форма на диск се устремява към небето, но и да направи цветна снимка на съществото .

 

Случаят е подплатен и с физическо доказателство - иглата на компаса (както свидетелят твърди) сменила полярността си. Тя и фотографията по-късно са анализирани от професионални изследователски екипи - от университета в Манчестър и от лаборатории на „Кодак". Свидетелят изпитал и добре известната загуба на промеждутък от време от около часи три-четвърти и след основно проучване на случая е подложен на регресионна хипноза от психолога Джим Сингьлтьн с надеждата да се открие повече информация. В резултат се появява свързан спомен за отвличане и Сингьлтьн потвърждава, че очевидецът описва истинско преживяване.

 

Този поразителен случай е първото в света отвличане от извънземни, при което жертвата успешно е фотографирала похитителя. Но на снимката личи само една зеленикава фигура, висока 1,37 м. Никакъв анализ не може да установи дали това е чучело, костюмирано дете, или истински извънземен.

 

Регресивна хипноза

 

След този случай започват да. постъпват още подобни съобщения от целия свят. До 1987 г. са записани около петстотин -над 50% са от САЩ. Въпреки сходните подробности в общото изложение, скептиците бързат да отхвърлят сведенията. Те обръщат внимание на реалните проблеми при регресионната хипноза.

 

Експериментите показват, че хипнозата може да стимулира паметта относно такива въпроси, като например с кого пациентът е седял в класната стая като дете, но също толкова лесно тя е в състояние да задейства фантазията. Известно е, че под въздействие на регресията хората стават много по-възприемчиви към подсещания и вну-шениия от страна на хипнотизатора. Някои тестове показват дори, че се развива напълно фалшива памет за събитие, което никога не се е случвало, просто защото хипнотизаторът по време на регресионния експеримент навежда пациента на мисълта, че то се е случило.

 

В един от случаите на пациентите се внушава, че са чули изстрел от пушка -по време на хипнозата умело ги убеждават в това. След като излизат от хипнозата, пациентите настояват, че са чули изстрел. После им пускат запис с първоначалния разговор, проведен часове преди това, в който те твърдо настояват, че не чуват нищо.

 

Сведения за подобни експерименти са причина свидетелствата от очевидци на нещастни случаи или на криминално деяние, получени чрез регресионна хипноза, да не се приемат в съда, въпреки големите надежди, възлагани първоначално на този метод.

 

Изследователи като авиационният журналист Филип Клас, предполагат, че историите за отвличане от извънземни се пораждат от подсъзнателното очакване както на изследователите, така и на очевидците. Очевидците вярват в НЛО, смятат, че са видели такъв обект, приемат, че този НЛО е бил извънземен и когато ги въведат в „извънземния апарат" чрез умело насочване, стигат до извода, че са се срещнали с неговия екипаж. След като историята на Бети и Варни Хил се разпространява по света, първоначално в книгата на Фулър и през 1975 г. като телевизионен филм, озаглавен „Инцидент с НЛО", всеки вече е добре запознат с формата, под която може да протече едно отвличане. Подсъзнанието е в състояние с готовност да направи останалото и да породи фантазия в това специфично състояние на съзнанието - регре-сионната хипноза.

 

За да демонстрира това, калифорнийският професор по английски език Алвин Лоусън използва студенти доброволци, които не знаят нищо за НЛО. Той ги моли да вземат участие в експерименти по регресионна хипноза, проведени с участието на д-р Уилям Маккол. Подбрана е серия от насочващи въпроси, които да се вписват в рамката на едно действително отвличане. След това предлагат на пациентите да фантазират на тема отвличане. Само осем сту денти взимат участие, но експериментът впоследствие е цитиран широко от учени-те-скептици като доказателство, че всички случаи на отвличане биха могли да са игра на въображението.

 

Всъщност описаният експеримент търпи сериозна критика. Фантастичните разкази неизбежно наподобяват действителни истории, защото възможностите за фантазиране са строго структурирани от задаваните въпроси, а те се основават на предполагаеми действителни отвличания. Но дори и при тези предпоставки се наблюдава широко разнообразие в описанието на извънземните, някои от които нямат прецедент в истинските истории за отвличания. При това нито един от студентите не изразява емоция и не остава дори със смътното усещане, че срещата действително се е състояла.

 

За спонтанно описваните случаи на отвличане важи точно обратното. Емоционалният отклик често пъти е твърде силен до такава степен, че един от очевидците получава дори епилептичен припадък по време на регресията. Лекарите са принудени да прекратят следващите сеанси, когато пулсът и кръвното му налягане достигат опасни нива. Без съмнение, по време на регресията очевидецът преживява отново едно истинско усещане.

 

Психолозите са съставили няколко подробни характеристики на отвлечените. Поне в един от случаите психоложката, работила „на сляпо" - била помолена да коментира характери сред група хора с убеждението, че прави медицински преглед за професионално ориентиране. Проучванията установили, че очевидците притежават интелигентност над средната и не показват никаква следа от психоза. Даже след като й била съобщена истината за подбора, който направила на хората, психоложката потвърдила мнението си.

 

Действително, някои проучвания на психолозите показват, че в емоционален план най-близък е паралелът с жертвите от изнасилване. Отвлечените искрено се чувстват физически и духовно накърнени, независимо от реалността зад описанията.

 

Експеримент 1

 

Д-р Томас Булард е фолклорист от университета в Индиана. Той се заинтересува от историите за отвличане, когато осъзнава, че те може да са образци на съвременен фолклор. Булард започва огромен изследователски проект с цел да докаже тази идея. Статистически тя се основава върху повече от четиристотин внимателно изследвани случая. През 1992 г. той осъвременява проучването, за да включи близо осемстотин случая.

 

Незабавно изпъкват някои съществени факти. Около 40% от случаите дават резултат без прибягване към регресионна хипноза, като няма забележима разлика между данните, получени по този път, и останалите. Вследствие на това изследователят стига до заключението, че макар регресионната техника да добавя известна доза фантазия към някои подробности от историята и би могла да компрометира отделни случаи, фактите съществено подкрепят възгледа, че явлението „отвличане от извънземни" не е резултат единствено от хипнотично състояние. То просто прилича на матово стъкло, през което се наблюдава едно съвсем истинско явление.

 

Булард отбелязва също една странна особеност при случаите, която нарича „амнезия на входа". В научно-фантастич-ните филми моментът, в който жертвата попада на борда на космическия кораб от извънземните похитители, често пъти силно се подчертава. Съответната сцена е много драматична и хората с живо въображение усещат, колко е важно да се покажат проблясващи светлини и плъзгащи се врати, както във филми като »На-шественици от. Марс" И „Близки срещи от трети вид" на Стивън Спилбърг, вдъхновен от разкази за НЛО. Във всички разкази за действителни отвличания обаче, моментът на влизане в НЛО липсва. Очевидците нямат спомен - нито съзнателен, нито предизвикан по-къснр под хипноза, как точно е влязъл в извънземния апарат. Те просто „прескачат" към момента, в който се събуждат в една странна стая.

 

С цел да провери това и да потвърди или отрече експеримента за въображаемо отвличане на Лоусън-Маккол, Джени Ран-дълс прилага нехипнотична техника върху двадесет доброволци във Великобритания в началото на 1987 г. Те са помолени да фантазират на тема отвличане, точно както студентите в Калифорния, но въпросите не са конкретизирани. От доброволеца се иска да опише единствено как се озовава в НЛО и после да разкаже подробно за случилото се. 

 

Десетина доброволците са запознати предварително с проучванията за НЛО. Другите участници имали само повърхностна представа - от вестници или телевизия. Резултатите са зашеметяващи. Доброволците с познания за НЛО описват случаи, които много приличат на истински отвличания (често без спомен за влизането в апарата и срещи със същества, подобни на описаните от други случаи). Това не е неочаквано. Поразяващото е, че разказите на доброволците с ограничени познанияза НЛО много се различават. Повечетоописват как точно влизат в НЛО и дават сведения за типове извънземни същества, както и за методите и мотивите им, които съвършено не приличат на разказите за действителните отвличания от извънземни. До голяма степен те са изградени по образец от научно-фан-тастичните филми.

 

Може би най-обезпокоителният аспект на сведенията за отвличане от извънземни е взаимната им съгласуваност, която вплита в едно тези случаи. Съобщения са събирани от цял свят, въпреки че 50% са все още от САЩ, където изследователите са особено пристрастени. И все пак, дори в страните, където темата не е широко обсъждана, като бившия СССР. описанията твърде приличат на онези, които се срещат навсякъде. Освен това навред по света в данните може да се проследи ясна историческа тенденция.

Дизайн :