Извънземни спомени и сънища

 

Брад Стайгър е автор и съавтор на 154 книги с над 17 милиона отпечатани копия. Неговите първи издадени публикации за необяснимото се появяват през 1956 г. и досега е написал над 2000 статии по паранормални теми.


Част 1

 26 март, 2008 г.

                                                                         

През 1967 г. съставих въпросник, чиято оригинална цел беше да установи модел за профил на паранормално надарени личности, съвременни мистици и духовно озарени мъже и жени. В началото аз основно използвах въпросите като отправна точка за моите интервюта очи в очи със събеседника.

 Това бяха до голяма степен основни въпроси като:

 

 „На каква възраст започнахте да развивате способности на медиум?”

 „Колко често изживявате телепатия или ясновидство”?

 „Вярвате ли че имате духовен водач?

 

През 1969 г. някои интервюирани ме изненадаха като се отдалечиха от същината на въпросите и започваха да говорят спонтанно за техните сънища или спомени за това, че са дошли на Земята от друга планета. Някои се виждаха като участници в нещо като експедиция в праисторически времена. Други се възприемаха като оцелели, търсещи убежище от опустошителна междузвездна война. А други се виждаха като същества от светлина, движещи се в космоса и достигайки Земята да приемат физическа форма.

До 1972 г. въпросникът на Стайгър за НЛО, паранормални и мистични преживявания се разрасна и включваше доста повече въпроси от първоначалните, с които дори още по-голям брой хора започнаха да докладват извънземни или мултиизмерни спомени или сънища. През 1987 г., аз обединих елементи от въпросника с изследването на Шери Хансен, която през 1970 г. беше развила подобен списък от въпроси.

Скоро след като станахме партньори в изследването, ние се оженихме и издадохме много книги на различна тематика, но и досега получаваме солиден брой писма относно извънземни сънища и спомени на стотици мъже и жени. Ние продължаваме да поддържаме статистиката на въпросника.

До 2008 г., над 40 000 човека от целия свят са попълнили Въпросника на Стайгър за НЛО, паранормални и мистични преживявания.

 

 

От тази бройка:

 

• 59% са имали сънища или спомени, в които са виждали град или планета направени от кристал.

• 69% са имали живи сънища или спомени, в които те са в космически кораб и наблюдават Земята от перспектива далеч от планетата.

• 54% се възприемат в сън или спомен, в който те са член от действителен НЛО-екипаж.

• 43% заявяват че са имали сънища или спомени, в които те се наблюдават че идват на Земята като Същества от Светлина.

• 44% са имали сънища, в които са доведени на борда на НЛО, за да получат инструкции и съвети.

• 85% вярват, че са живели преди на друга планета или в друго измерение.

• 53% са имали сънища или спомени, в които те виждат Земята както би трябвало да е изглеждала в праисторически времена.

За целта на изследването и дискусията ние дадохме термини на голямата част от попълнилите въпросника, като принадлежащи към една от 4 основни групи, които ние назовахме:

 

1.      „Бежанците”.

2.      „Утопистите”.

3.      „Енергийни Есенции”.

4.      Помагачите.

 

Извънземният бежански сценарий изникна от мъже и жени, които твърдят, че имат спомени за това че са дошли на Земята, след като са напуснали тяхната родна планета поради граждански войни или пък поради природни катаклизми с разрушителни последствия.

В някои случаи те изглежда си спомнят че са дошли на планетата на нещо като разузнавателна мисия и са повредили кораба си. В този случай извънземните се озовават заклещени на Земята с невъзможност да се върнат на родната си планета. Те се описват като човекоподобни на външен вид.

 

Утопистите изглежда оформят най-голямата категория сред нашите интервюирани. Те представляват преднамерени колонизатори на планети, които издигат своите космически куполи, където и да отидат, в памет на културата на техния роден дом. Те самите имали глава с форма на купол, което предполага високо развит мозъчен капацитет и били подобни във всички възприемани аспекти на хомо сапиенс.

Ние ги обозначихме като „Утописти” поради техните описания на социалните и политически структури, които изглеждат толкова идеалистично перфектни.

 

Енергийните Есенции бяха най-странни от всички. Те говореха за съществувания като същества без тела, съставени от чиста енергия, но въпреки това със съзнание. В известен смисъл те са били умствено/духовни есенции, които са можели да оцелеят дори на негостоприемни и неплодородни планети или дори в самия космос.

По наше мнение тези същества не трябва по никакъв начин да се бъркат с ангелските. В много случаи тези есенции са сновели нарочно из космоса. В други случаи пък, те са приближавали специфични планети с намерението да се въплътят във вече съществуващи физически тела.

 

Както вече казах, ние събрахме най-много информация за Утопистите. Ние научихме за планета с червеникаво небе и две луни. Градовете и домовете за живеене бяха описани като направени от кристал или някакъв материал който придава кристален ефект. Сградите изглеждаха прозрачни в по-голямата си част, но също чухме и за описания как слънцето се отразява от кули и техните върхове. Често ни казваха също, че градовете са били защитени от предпазни куполи.

Субектът, който си спомня животи като Утопист показа голяма носталгия за културата на тази загубена планета. Градовете изглежда са били управлявани според идеалите на перфектната демокрация. Гражданите се наслаждавали на тотална свобода без типичните „продукти” на цивилизацията – престъпност, глад, мизерия.

Семействата както ние ги познаваме не са съществували. Имало е нещо подобно на общо съжителство, но всеки член е имал индивидуално пространство и самостоятелност.

Известен брой интервюирани казват, че Утопистите се хранили доста икономично и често с концентрирана храна, която била приготвяна в супо-подобна микстура. Културата била напълно вегетарианска без никакви храни от плът да бъдат консумирани.

Повечето Утописти си се спомнят като стройни, сравнително ниски и с големи куполообразни глави. Въпреки че са имали малко окосмяване и никакви бради и мустаци, те споменават дълга златна коса и мигли. За тяхната кожа най-често се казва че е златисто кафява, а техните очи били също с подобен цвят.

Музиката изглежда е била съществен елемент от тяхната култура и ни беше споделено, че е била главно в свободна форма, без повтарящи се звуци, които често ставали част от мислите им.

 

В контраст на спокойния и благ живот на Утопистите, спомените и сънищата на Бежанците били изпълнени с буйни граждански войни, горящи градове и масов геноцид. Много съобщават че са напуснали планетите си преди да експлоадират.

Спомените за постоянно нападана и умираща планета започна да звучи подобно на легендарната Атлантида и ние започнахме да спекулираме дали този спомен който изглежда незаличимо прикрепен в човешкото колективно подсъзнание, не се е случил на друга планета – на светлинни години далеч оттук, или пък не.

Въпреки че Бежанците обикновено не ни даваха детайлна информация за тяхната култура, както това правеха Утопистите, ние открихме известен брой неща които те си спомнят като антигравитационни устройства, лечения за рак, огнеупорни формули и други предимства от тяхната напреднала технология.

Повечето от техните спомени обаче са объркани с мисли за оцеляване и планове да се спасят от техния обречен свят. Ние успяхме да интервюираме известен брой субекти, които изглежда са имали животи в жреческото съсловие на тази планета и са живеели в храм, но те също си спомнят повече за унищожението на сградата, отколкото за дневните си ритуали.

Най-типичните от регресиите на Бежанците, бяха графични описания на огромни части от тяхната планета унищожени от експлозии и как голям брой от населението е унищожено. Също някои от субектите описаха огнени катастрофи при приземяване на Земята или други планети, поради това че увредените от войната космически кораби не са имали възможност да се приземят правилно.

 

През 1979 г. започнахме да получаваме доста голям брой попълнени въпросници от хора, които твърдят че си спомнят да идват на Земята с умишлената цел да започнат да се инкарнират на планетата като част от по-голяма мисия – да се вдигне нивото на човешкото съзнание. Ние ги именувахме – Помагачите.

 

Типично такова твърдение ни е пратено от А.М. – учителка от Колорадо:

 

В този сън аз съм на място с огромна (но не заслепяваща) светлина. Други „същества” също са там. Изглежда че по-скоро сме в голям кръгъл обект, който кръжи на близка дистанция от Земята. Показва ми се някакъв проход подобен на улей, който води надолу и ми се дава да разбера че трябва да премина през този улей. Моите чувства относно слизането не са на радост, а по-скоро на необходимост или задължение. Това всичко изглежда е част от План. Моят последен спомен е от това, че преминавам надолу... към Земята. Няма чувство на заплаха или опасност, има малко тъга заради разделението от другите същества. Сънят свършва, образите остават.

 

Жена секретарка в калифорнийския училищен окръг ни информира, че тя си „спомня” че е била доброволка да дойде на Земята. Нейната роля е била да бъде една от групата съветници (наставници), които ще подпомогнат Земята да еволюира духовно. На нейната родна планета тя е била учен, който е работел с канализирана светлина като източник на енергия.

Според нейните извънземни спомени, първото й преживяване на Земята било в Юкатан, където тя била почитана като оракул и където за известно време експериментирала с хипнотични наркотици, които били внимателно скроени, за да спомогнат на местните жители да установят по-близък телепатичен контакт с нея.

 

Джей от Онатрио има докторска степен по образователна психология и вярва че това е неговата първа инкарнация на Земята.

 

Аз бях доброволец да се впусна в такава специфична мисия която сега е в завършека на нейната първа фаза. Моето разбиране е, че мисията ми е да откривам и развивам умения, нужни на човешките същества, независимо от това дали са homo sapiens или homo astrolis. Също разбирам че сега имам две части от пъзел съставен от три. Първата част включва фундаменталната важност на начините по които възприемаме реалността. Тези възприятия и техния начин на работа за които не знаем почти нищо, могат да ни служат като ни помагат или да забавят нашия прогрес, в зависимост от това дали откриват или маскират нашите истински пътища. Вторият аспект е свързан с начините по които ние прилагаме нашите възприятия като подкрепа за другите или като критика към тях или към нас самите. Искат се значителни умения в този случай, тъй като критиките са често неуловими и непреднамерени.Мога само да предполагам до момента за основите на третата част. Казано ми беше да работя над тези две за известно време, да събера подробности и че третата ще дойде. С третата, златната верига ще бъде завършена и прозореца ще се отвори.

 

Дизайн :