Телмуда

ЗАКОН 1 На евреина не е позволено да продава на акума (християнина) дрехи, на които има ресни (които са по края на дрехите, обличани от евреите при утринната молитва). Той не е длъжен да дава на акума такава дреха дори в залог и даже само заради това, другият да я държи временно при себе си, защото когато акумът има такава дреха, трябва да се опасяваме, че той може да измами евреина, твърдейки, че също е евреин; ако тогава евреинът му се довери и сам тръгне да пътува с него, то акумът би го убил.

ЗАКОН 2 Всичко, което е необходимо на евреина за обреда на богослужението, като например споменатите по-горе ресни, може да се приготвя само от евреин, а не от а к у м, защото това трябва да се изготви от хора, а а к у м и т е не бива да се разглеждат от евреите като хора.

ЗАКОН З Молитвата „Кадиш" (тя започва с думите - ,Ииегаддал вейиекадаш", т.е. „Възнесен и осветен") е позволено да се чете само там, където десет евреи се намират заедно, а това трябва да бъде по такъв начин, че нищо нечисто, например тор или а к у м, да не ги разделя един от друг.

ЗАКОН 4 Когато насреща му се появи а к у м с кръст, тогава на евреина строго се забранява да навежда глава, дори ако в тази минута той се моли. Даже ако в своята молитва той е до такова място, където е необходимо да преклони глава (в молитвите на евреите има някои места, при които те задължително свеждат глава), то той все пак е длъжен да не го прави.

ЗАКОН 5 И сега, когато в Йерусалим няма нито храм, нито жертви, синовете на първосвещеника Аарон, трябва да се ползват сред разпръснатите евреи с известни привилегии и почести и винаги да имат правото да благославят (евреите) на всеки празник. Но когато някое от децата в такова семейство стане а к у м, тогава цялата фамилия е осквернена и поради това тя се лишава от това свещеническо право.

ЗАКОН 6 Евреин, станал а к у м (християнин), е проклет до такава степен, че даже когато той жертва в синагогата свещ или нещо подобно, то е забранено да се приеме.

ЗАКОН 7 Молитвата Симун (евреите я четат след като обядват; в края на молитвата се благославя и хазяинът на дома) не бива да се чете в дома на а к у м, за да не се благославя и а к у мът.

ЗАКОН 8 Всеки път, когато евреинът усети благоухание, е длъжен да прочете Берах - кратка благодарствена молитва - с изключение на тези случаи, когато подправката или благовонното вече са били в отходно място, за премахване на неприятна миризма, или когато са се намирали в ръцете на блудница, която ги е използвала с цел да съблазнява хората и да ги тласка към грях; или накрая, когато благоуханните вещества са донесени от капища (на а к у ми), тогава е забранено да се произнася Берах за благоухание, защото то вече с осквернено от отходното място, от блудницата или от капищата (на а к у мите).

ЗАКОН 9 Минавайки покрай разрушен храм на а к у м и т е, всеки евреин е длъжен да произнесе - „Слава Тебе, Господи, че си изкоренил оттук този дом на идоли." Когато евреин минава покрай непокътнат храм, тогава е длъжен да каже - „Слава Тебе Господи, че Ти забавящ своя гняв над злодеите." А когато той види 600 000 евреи заедно, то е длъжен да каже - „Слава Тебе, Господи, че Ти толкова праведно си ги създал"; когато види събрание на а к у ми, тогава е длъжен да произнесе - „Голям срам за вашата майка, ще почервенее тази, която ви е родила." Когато евреин минава покрай еврейско гробище, то той трябва да каже - „Слава Тебе, Господи, че Ти толкова праведно си ги създал"; а пред християнско гробище той е длъжен да каже - „Голям срам за вашата майка и т. н." Когато евреин види добре построените къщи на християните, той е длъжен да каже - „Господ ще разори дома на надменните", а когато види развалините от дома на а к у м, той е длъжен да произнесе - „Господ е Бог на отмъщението."

ЗАКОН 10 В навечерието на шаваш (или сабат, т.е. събота) всеки евреин, виждайки светлина, е длъжен да каже - “Слава Тебе, Господи, Създателю на светлината”; но ако светлината излиза от храма на а к у мите, то е забранено да се благодари на Бога за ползването на тази светлина.

ЗАКОН 11 По време на шаваш на евреина строго се забранява да купува или да продава. Като изключение му се разрешава да закупи от а к у ма къща в Палестина (дн. Израел) и в този случай е позволено дори да се напише документ, за да може в Палестина (Израел) да има един християнин по-малко и един евреин повече.

ЗАКОН 12 Всяка работа в шабаш, която може да послужи за спасение на евреин от смърт, е не само позволена, но дори задължителна. Когато се случи в шабаш къща или купчина с камъни да се срути над евреин, тогава е разрешено да се разчисти тази купчина и да се спаси животът на евреина, лежащ под нея. Дори когато няколко християни лежат заедно с евреина под тази купчина и ако искаме да спасим евреина, се налага да спасим и тях (точно това, т.е. спасение на а к у ми от смърт, както ще видим по-нататък - вж. закон 50, се смята за голям грях), все пак, за да се спаси евреинът, трябва да се изчисти купчината с камъни.

ЗАКОН 13 На еврейската акушерка е не само разрешено, но тя е длъжна да помага в шабаш на еврейка и при това да върши всичко, което при други обстоятелства би осквернило шабаш. Обратното, да се помогне на а к у мка (християнка) се забранява, дори когато това е възможно да се направи, без да се осквернява шабаш, понеже тя (християнката) трябва да се разглежда като животно.

ЗАКОН 14 В навечерието на Пасха (в последната вечер преди пасхата) всеки евреин трябва да чете молитвата „Шефох" (в която се умолява Бог да излее своя гняв над г о и т е). И ако евреите прочетат молитвата с благоволение, то Господ без съмнение ще ги чуе и ще изпрати месия, който ще излее своя гняв над „г о и т е”.

ЗАКОН 15 В празниците, когато е забранена всякаква работа, е забранено и готвенето; на всеки е разрешено да приготви само толкова, колкото му е необходимо за ядене. Все пак когато трябва да готви за себе си, позволено е да приготви и малко повече храна, отколкото е необходима за самия него, дори ако допълнителното количество е предназначено за куче, защото сме длъжни да даваме живот и на кучетата. Добавянето на храна за а к у м е строго забранено, понеже не сме длъжни да му даваме да живее.

ЗАКОН 16 По време на Халхомод (еврейски празник през пролетта и есента) всяка търговска дейност е строго забранена, по изключение се разрешава са се дава заем на християнин, понеже да се вземе от християнина лихва е приятно за Господ Бог по всяко време.

ЗАКОН 17 Когато някъде се появи чума, вследствие на което много хора станат жертви на епидемия, тогава евреите са длъжни да се събират в синагогата и без да се хранят и без да пият, всеки ден да се молят Йехова да се смили над тях и да ги избави от чумата. Когато чума се появи сред животните, тогава това не бива да се прави с изключение на случаите, когато тя възникне при свинете, понеже техните вътрешности наподобяват тези на хората, а също, когато чумата се появи сред а к у мите, защото и тяхното телосложение прилича на човешкото.

ЗАКОН 18 В празника на Аман всички евреи са длъжни да четат благодарствената молитва „Арур Аман", в която се казва - „Да бъде проклет Аман и всички а к у ми и да бъде благословен Мордохей и всички евреи”.

ЗАКОН 19 Всеки Бейт-дин (религиозен съд под председателството на главния равин) може да издаде смъртна присъда, дори в наше време, и при това всеки път, когато счете това за нужно, макар и престъплението само по себе си да не заслужава смъртно наказание.

ЗАКОН 20 Когато двама евреи водят спор помежду си за пари или за други неща и са принудени да се обърнат към съда, тогава те са длъжни да идат при Бейт-дин и да се подчинят на неговото решение. Но на тях не им е позволено да се обърнат към а к у м и или да търсят правата си пред кралския съд, където съдии са а к у ми. Дори ако техният (на а к у мите) закон е тъждествен със закона на равините, то и тогава това е тежък грях и богохулство. Който все пак наруши това предписание, търсейки своето право заедно с други евреи пред християнски съд, него Бейт-дин е длъжен да го изключи от общността (т.е. да го прокълне) до момента, в който той не освободи своя ближен (евреин) от своя иск.

ЗАКОН 21 Не подобава на евреин да бъде свидетел на страната на а к у м против друг евреин. Затова, когато а к у м иска пари от евреин, а евреинът отрича своя дълг към него, тогава на друг евреин, който знае, че а к у мът е прав, му е забранено да бъде свидетел в негова полза. Когато евреин е нарушил това предписание и е станал свидетел на страната на а к у м против евреин, тогава Бейтдин е длъжен да го изключи от общността (т.е да го анатемоса).

ЗАКОН 22 Свидетел може да бъде само този, който притежава някаква човечност и честност; ни който губи честта си вън, например този, който излиза гол на улицата, или този, който (открито) проси милостиня от а к у м, когато това може да се направи тайно (т.е. да се уреди, без да се огласява, ако не е необходимо), той наподобява куче, тъй като изоставя своята чест за нищо, следователно не е способен да бъде свидетел.

ЗАКОН 23 За свидетели могат да се считат само тези, които се наричат хора. Що се отнася до а к у ма или пък до евреин, станал християнин и който е още по-лош от а к у м (по рождение), то те никак не могат да се смятат за хора, от което следва, че и техните свидетелски показания са лишени от всякакво значение.

ЗАКОН 24 Когато евреин държи в ноктите или в ръцете си а к у ма (на халдейски изразът е ма аруфия, т.е. одира, непрекъснато мами, не пуска от ноктите или ръцете си), тогава е позволено и на друг евреин да иде при този а к у м и да вземе назаем от него, като на свой ред го измами така, че накрая християнинът да изгуби всичките си пари. Основанието е в това, че парите на а к у м а са имущество, което не принадлежи на никого и първият (евреин), който ги пожелае, има пълното право да ги вземе.

Дизайн :