Хитлер е умрял в Антарктида през 1971 г.?

nazi3.jpg

Редакциите често са посещавани от странни хора. През октомври 2002 година, когато цялата страна скърбеше за нелепата смърт на групата на Сергей Бордов, на филмови снимки около ледник в Кармадонската долина, в редакцията на седмичника, където работех, се появи тънко облечен за сезона човек на около 45 години. Той се представи като Николай Алексеевич, независим учен от центъра за изследвания „Климат-69“. Както се оказа впоследствие, неговата група учени-геофизици, работи десетки години самостоятелно и със собствен бюджет, по глобални проекти по цялото земно кълбо.

Николай Алексеевич разказа много невероятна история относно ледник в Кавказ и обясни, че именно техните уреди били причина за трагедията. Неговата група се занимавала с пренасочване на топлите въздушни маси от Средиземноморието към Росийската равнина, с цел удължаване на вегетативния период. Въпросният ледник в Кавказ се оказал на пътя на пренасочената въздушна маса, скалната подложка се нагряла и ледника се пързулнал по скалата надолу. Поитересувах се колко са мощни техните уреди, с които правят това и получих отговор: „Само няколко вата и са големи колкото обикновено куфарче.“ „А вярно ли е, че Земята не е такава, каквато ни казва науката, а може би е куха? А вярно ли е, че в Антарктида има вход към земната кухина“ – бях неуморим аз. Николай Алексеевич убедително кимна и обясни, че неговите хора със собствени методи са установили, че под леда на Антарктида има движение на тела с големи маси, които се движат праволинейно. Но какви са тези тела, учените му не могли да установят.

След тази случка, запознах да се отнасям с по-голямо уважение към разказа на моя стар приятел, депутатът Александър Госдум Венгеровский, който преди 4 години оглавяваше подкомитета по разузнаването и твърдеше, че в Антарктида дълго време се е крил Адолф Хитлер. В наши дни Антарктида бързо губи леда си. Само за последната година е загубила околко 10% от своя хилядолетен лед.

През август 1944 г., ръководството на СС и Гестапо се събрало в страсбургския хотел „Мезонруж“. Срещата се ръководела от обергрупман фюрер Ърнст Калтенбрюнер. Два дни цветът на немската разузнавателна машина обсъждал и планирал планът за бягството на върхушката на нацистка Германия от Европа. За основно направление била избрана Южна Америка. В операцията, с кодово название „Шлюз“ била впрегната цялата мощ на СС и СД из целия свят. Операция „Шлюз“ спасила живота на много високопставени нацисти. Чак през 1951 г. разделените нацисти се обедини и създали т. нар „Черен интернационал“. Тайните действия на огранизацията били следени изкъсо от ЦРУ. Оказва се, че още през 1938 г. стратегическото разузнаване на САЩ е внедрило свои хора в една от местните огранизации на СС. Американските агенти действали в центровете по изготвяне на фалшиви удостоверения и документи в Бад Аусзее (Австрия) и Лауфен (Чехия). Благодарение на това, американците знаели за много нацистки планове. Знаели са за фалшивите документи на шефа на Гестапо Мюлер и на Райхсмаршал Химлер. Последният станал сержант Хенрих Гитцингер, а шефа на немското военно разузнаване станал Артур Шейдлер.

Американците знаели и за новия живот на Адолф Айхман, който бил станал вече Адолф Барт. Последният дълги години успявал да се укрие в Южна Амрика. Американските спецслужби „забравили“ да споделят тази информация с евреите, и на последните им се наложило да го търсят почти 20 години.

Съветското разузнаване също не оставало назад и знаела откъде ще се измъкне първият заместник на националсоциалистическата партия Мартин Борман. Към края на войната, Москва вече знаела подробности за операцията на Мартин Борман – „Рейнголд“. Криели се драгоценности, брилянти, правели са тайни вноски. Операцията се контролирала лично от Хитлер. Нацистите успели да скрият ценности за няколкостотин милиона долара. И досега, тези пари работят за организации, контролирани от „Черния интернационал“. Точно тези пари и ценности се опитвали да проследят спецслужбите на САЩ и СССР, и както е известно, част от тези пари са използвани за операции в следвоенна Европа. Известни са някои подробности относно операция „Рейнголд“. Извозването на ценностите станало от Европа, която била блокирана от обединения флот на Съюзниците, на 3 подводници. Известни са имената на 3мата капитана: Гайнц Шафер, Ганс Вермут и Дитрих Нибур. Тайния товар бил товарен в Сен-Назер, и се разтоварвал на определени места по крайбрежията на Аржентина, Патагония, Бразилия и Антарктида.

През 1946 г. американското разузнаване попаднало на следата на някой си Пераса де Гусман, богат търговец. Оказало се, че това бил същият Дитрих Нибур, който в началото бил дипломат в хитлерова Германия, а после станал един от тримата капитани, които са извозвали ценности и нацисти от Европа. Именно той извел от Европа към Аржентина Мартин Борман, който дълги години живял в Аржентина и Бразилия с името на немския евреин Саул Голдщайн. След войната Борман си направил пластична операция, и умрял в Аржентина зимата на 1973 г. През цялото това време Борман е бил под наблюдение и защита от агентите и на САЩ и на СССР. За политическите ръководства на САЩ и СССР, ареста на Борман бил нежелателен. Чрез него двете страни имали достъп до част от финансовите ресурси, които нацистите се опитали да скрият чрез операция „Голдрейн“ („Златото на Рейн“). Контролирайки нацист N2 Мартин Борман и диверсант N1 Ото Скорцени, който също се криел в Южна Америка, разузнавачите се надявали да се доберат до самия Хитлер...

Дизайн :