Система Хаарп

Военният интерес към космоса става особенно интензивен по, и след времето на Втората Световна Война, когато ракетната и атомната технолгоия навлизат широкомащабно във военната индустрия. Ракетната и атомната технология се развиват симултанно между 1945 и 1963 година. В това време на интензивни атмосферни експерименти с атомното оръжие, американските учени стават свидетели на поредица странни явления след експлозиите на атомните бойни глави. Така породени от любопитство какво причинява тези явления (много често силни атмосферни сияния, прилични на известните ни полярни светлини), учените сформират група, която има за цел да разследва този феномен.

HAARPСъвсем скоро групата, позната под името “Група за изучаване на атмосферните явления”, открива съществуването на нов атмосферен слой, който те наричат “Зона на Ван Алън” . Това са магнитни полета, които прихващат частици пръснати в космоса от космически или соларни ветрове. Атмосферния слой съдържа заредени частици, прихванати от магнитните полета или земната гравитация. Тази зона била открита с излитането на първия американски сателит “Explorer I”.

Всъщност до тогава на официалната наука са и били известни само няколко атмосферни слоя. Днес науката е изучила всеки един от тях по отделно.

Атмосферата ни е създадена от три слоя. Тропосфера (от морското равнище на Земята до 16 км. над повърхността), стратосфера (която съдържа в себе си и озоновия слой) – от 16 км до 48 км. над морското равнище, и йоносферата, която се простира от 48 км.до над 50 000км. над морското равнище. Защитната атмосфера на Земята се простира от около 3 200 км. над морското равнище до магнитните полета - “Зоната на Ван Алън”.

С развитието и изучаването на атмосферните полета и тяхното влияние и функция, се заражда болната идея на някои учени да ги контролират чрез свръх – модерна апаратура и атомно заредени частици. Това довежда до създаването през 1993 година на свръх-модерната система за контрол на климата, създадена от учени участващи в проект “HAARP” – High Frequency Active Auroral Research Program. Но преди да бъде създадено това адско творение на човешката мисъл, години наред учени са прекарвали своето време, експериментирайки с атмосферата, играейки си на Богове. Американското правителство е отделяло огромен капитал за финансирането на тези учени и техните програми и проекти, чиято цел е именно “усвояване на атмосферното влияние”.

Проект “ARGUS” – 1958г.

Така през 1958 година се дава началото на проекта “ARGUS”, който има за цел да определи влиянието на атомните експлозии (високо над морското равнище) върху радио предаванията и радарните операции или иначе казано влиянието върху електромагнитния пулс (ЕМП). Друга цел на проекта била да се увеличат познанията върху геомагнитните полета и по – точно, на заредените частици в тях (става въпрос за ”Зоната на Ван Алън”). Проекта бил финансиран и предварително замислен от Американския “Департамент за Защита” и Американската “Комисия за Атомна енергия”.

Експериментът по проекта започва през Август 1958г и завършва през Септември същата година. Според официално разсекретените по закона на FOIA документи, експеримента бил следния:

През нощта на 12 Август 1958г. Американския Флот изстрелва три ракети с атомни бойни глави (всяка една от различен вид) 480 км над Южния Атлантически Океан в ниската част на магнитните полета на “Ван Алън”. В същото време други две хидрогенни бомби били детонирани на 160 км над остров Джонстън в Пасифика. Военните наричат това “най-големия научен експеримент предприеман някога”.

В резултат на детонацията, този “най-голям” експеримент причинява изкуствена “аура”, като тази в атмосферата над Северния Полюс. Експеримента създава нова (вътрешно) магнитна обвивка, която обхваща почти цялата Земя и “инжектира” достатъчно електрони и други енергетични частици в йоносферата, което пък от своя страна води странни атмосферни явления по целия свят (едно от които е изкуствената “аура”).

След този експеримент американските военни искали да създадат изкуствена “телекомуникационна зона” в йоносферата. Тази зона или това поле, щяло да бъде създадено на 3 000 км в йоносферата, чрез изсипването в орбита на 350 милиона медени иглички, всяка от които дълга от 2 до 4см, формирайки поле 10 км плътно и 40 км широко. То трябвало да замени йоносферата, защото “телекомуникациите се нарушвали от магнитни бури и соларни пламъци. Този пъклен план обаче бива скоро предотвратен от Международната Асоциация на Астрономите. Прекратен, но до кога?

Проект “STARFISH” - 1962г.

На 9ти Юли 1962г. се дава началото на нов американски проект, чиято цел официално е “изучаване на йоносферата”. Според разсекретените документи по закона на FOIA и според астрономи от Кралската Асоциация на астрономите в Лондон, целта на проекта е съвсем друга: детонирането на “…един килотон атомни частици, на височина от 60 км, и на един мегатон а после още един мулти-мегатон на няколко стотин километра над морското равнище.” (K.H.A., 29, June 1962)
“От този експеримент слоят на Ван Алън ще бъде на практика унищожен за определен период от време”, предупреждават от Кралската Асоциация на Астрономите, но никой не се вслушва в думите им и те остават някак си покрити във времето тогава и сега. Изглежда обаче новината че американците се готвят да унищожат един от предпазните слоеве на Земята, достига до американците, и на правителството се налага да успокоява населенито с лъжи от сорта на “Това е напълно безопасен експеримент, който има за цел да подобри телекомуникационните връзки.” (гласи изявлението на говорител на Белия Дом), “Нали искате да имате по-добра връзка докато говорите с майките и бащите си от една точка на света до друга?” е въпросът, който кара нищо не подозиращото население да склони.

Резултатът от експеримента обаче бил протресаещ. Атомните частици сериозно увредили долната част от Зоната на Ван Алън, довеждайки до намаляване на плътността и интензитета на частиците в нея. Експлозията в полетата създава изкуствена полярна светлина, която бива видяна от Лос Анджелис. (K.H.A.,11 May 1962) Моряк от американската флота, който участва при детонирането на едната атомна бойна глава, разказва как той и много други негови колеги като видяли небето да гори, помислили, че това е краят на света.

Провеждането на експеримента въпреки предупрежденията, предизвиква гнева и протеста на Кралската Асоциация на Астрономите в Лондон и най-вече на Сър Мартин Рил. “Йоносферата, тази част от атмосферата, която се намира между 65 и 80 км и 280-320 км надморска височина, е унищожена от механични сили в резултат на натиска на звуковата вълна при експлозията. В същото време се е освободило голямо количество йонизирана радиация.”, твърди Рил в свое изявление в пресата.

На 19 Юли 1962 година, НАСА обявява, че в последствие от високо надморската експлозия на ракета с атомна бойна глава (експеримента на 9 Юли), се е формирало ново радиационно поле, разпростряно на височина от около 400 км до 1600 км.

Проект “SPS” ( SOLAR POWER SATTELITE) - 1968

През 1968 година Американските военни предложили проект, който обхващал построяването на 60 Слънчево – захранващи се сателити за период от 30 години на цена около $500 и $800 милиона долара (тогавашни долари). Сателитите щели да бъдат на геостационарна орбита, като задачата им щяла да се състои в осигуряването на 100% от нуждите за електричество на американското население до 2025 година. Дотук добре. Как обаче смятали американците да направят това?

Ключът към отговора се състои в специалните соларни клетки, които до този момент били едни от първите произведени в света. Сателитите улавят със соларните си клетки слънчевото излъчване и чрез микровълнови лъчи (microwave beams?) ще бъде “транспортирана” енергията до улавящи наземни антени, наречени ректени (rectennas). Площите за ректените трябвало да завземат площ от 145 километра и ще изключи възможността за живот или адаптация към новата среда на всякакъв вид животни и растения.

SPS: Въвличане на военните - 1978

Първите запитвания и интереси към Соларните Сателити на пресата и медиите започват едва през 1978 година, когато се разбира, че военните имат пряко участие в проекта (Фактически те официално са инициаторите на проекта, но това се разбира едва през 1999 година при разсекретяването на документите по закона на FOIA). Официално проекта се обявява като енергийна програма с военни интереси за доставка на енергия, но Майкъл Озероф, ню-йоркски журналист пуска слуховете че всъщност става въпрос за военни соларни сателити – оръжие за анти-балистични установки. Сателитите щели да бъдат на геостационарна орбита, което им дава отличната възможност да “действат” над цяло едно полукълбо. Появили се също слухове, че става въпрос за сателитна система за военни цели, която ще бъде оборудване с лазерни и мазерни оръжия.

SPS – Solar Power Sattelites (Соларно захранващи се сателити) също бил описван като психотронно оръжие срещу човека, което може да бъде насочено срещу отделни личности или група хора, дори цели селища. Става въпрос, че ако главното микровълново излъчване бива насочено не към ректените на земята, а срещу отделна личност, може да се получи “инфрачервен микровълнов лъч”, или анти – човешко оръжие. Като психотронно оръжие сателитната система можела да причини масова паника и да влияе по такъв начин на човешкия мозък, че човек да загуби всякаква ориентация (в това число време, място, дори и заличаване на информация). Това може да стане също и на земята чрез ултра къси вълни, но потърпевшите нямат да бъдат в такива размери.
Не насочен към своите антенни предаватели на земята, SPS можел да транспортира такова количество енергия, че да запали огромни и недостъпни иначе гористи местности, дори и цели заводи. Според учени, разработвали някога проектите за соларната сателитна система, SPS, можел също да влияе на йоносферата като причинява физически промени в струткурата и, и в нея като цяло.

Президентът Картър одобрил проекта и дал зелена светлина за действие. За съжаление реализацията на проекта изисквала огромни финансови средства, равняващи се на бюджета на Американското и Канадско министерство на Енергетиката взети заедно, а това означава $8,5 милиарда долара. Така проекта не се реализира дори и по врмето на президента Рейгън, който тогава го прекръства от SPS на проект “STAR WARS”.

С годините за реализирането на проекта се отпуска определена парична сума, която обаче стига само за построяването на наземните станции или така наречените ректени. Носят се слухове, че първият сателит от този вид вече е изпратен в орбита на Земята. Но това са само слухове и докато не се види материалното доказателство можем само да гадаем.

Орбитална маньоварна ситема – 1981г.

Орбиталната маньоварна система е част от проект SPS или STAR WARS. За да се осигури по – добър достъп до системите на соларните сателити са нужни нов вид космически кораби. Така и през 1981г. се създават първите проекти за космически совалки.

Първоначално НАСА прави няколко експеримента с новите совалки по време на поредицата от мисии наречени “Spacelab”. По време на излитането на совалката всички земни лаборатории на НАСА наблюдават внимателно какво ще се случи с йоносферата при впръскването на газове в нея. Установяват, че газовете могат да причинят образуването на йоносферни дупки. И така научните екипи започнали да експериментират с новообразувалите се дупки, играейки си за пореден път на Богове. Тази програма от научни експерименти завършва с образуването на 8 нови йоносферни дупки с малък радиус. Тя бива наречена Орбитална маньоварна система.

Според разсекретените документи за Орбиталната маньоварна система по закона FOIA, всъщност сатава въпрос за военни експерименти с ново плазмено оръжие, които имат за цел да се установи реакцията на заредените частици в Зоната на Ван Алън, чрез пробиването и от орбитална система с вградена плазмена установка. Интересно е че в незасекретените архиви на НАСА, същия проект “Орбитална маньоварна Система” има съвсем други цели.

Дали всъщност совалката – експеримент не е носила със себе си и плазмено оръжие, за което от НАСА премълчават…? На този въпрос също не можем да отговорим без да сме имали достъп до архивите.

Проект “MIGHTY OAKS” – 1986 г.

През април 1986 година, точно след злополуката в Чернобил, американските военни провеждат водороден експеримент над атомно - тестовия обект в НЕВАДА, експеримент, който те наричат проект “Mighty Oaks”. Експериментът се състоял в детонирането на 3 водородни бомби в атмосферата или по-точно в района на магнитните полета на Ван Алън и междувременно детонирането на друти три водородни бомби не много дълбоко в земята. В резултат на сблъсъка на звуковите вълни при детонацията, се образувала звукова експлозия, която потрошила всичко в радиус от 230 км. Базата в Невада била унищожена от самите американци. В резултат на детонацията се образували земетресения с матнитуд от 4.5 по скалата на Рихтер в околностите на около 500 км от базата. От 1986 година започнала разработката на други проекти, които имали за цел да се установи контрол над звуковите вълни и звуковите експлозии.

High Requency Active Auroral Research Program : HAARP – 1993г.

Програма Хаарп се ръководи от Американските ВВС и Флот и е базирана в Гакона, Аляска. Създадена е за да разбере, симулира и контролира йоносферните процеси, които могат да попречат на комуникациите и радарните системи.
HAARP AlaskaСистемата Хаарп излъчва 3.6 гигавата ефективна енергия от високо честотни радио предаватели към йоносферата с цел:

• Да генерира екстремно ниски честотни вълни за комуникация на подводници

• Направлява геофизични проби, да идентефицира и характеризира природните йоносферични процеси, за да могат да бъдат контролирани чрез техника.

• Електронно усилване на инфрачервени и други оптични емисии, които могат да бъдат използвани за контрол на радио вълни.

• Генерира геомагнетични полета привличащи йонизацията, с цел контрол на радио вълните

• Препрограмиране на зоната Ван Алън и предизвикването на природни стихии

POKER FLAT ROCKET LAUNCH – 1968 до днес

Зоната наричана от американските военни Poker Flat Rocket Launch се намира на около 50 километра северно то Фаирбанкс, Аляска. Секретната зона е създадена през 1968 година. Командвана е от Геофизическия институт при Университета на Аляска. Около 250 ракетни детонации са били проведени на това място и през 1994 година 16 метрова ракета е била изстреляна с цел да помогне на НАСА да разебере хемическите реакции в атмосферата, асоциирано с глобалните климатични промени. Подобни експерименти с ракети, но с изпозването на Химични Модули (Chemical Release Modules - CRM) били изстрелвани много пъти на същото място.

Ще бъде прибързано да се твърди, че ХААРП е изолиран експеримент. Преди създаването му има цели 50 години история с експерименти много по ужасяващи от днешните, експерименти които обикновения човек трудно би могъл да разбере, поради дезинформираността му или в много случаи поради нежеланието му да разбере.

Историята до създаването на ХААРП е част от програмата на Световното правителство, което има за цел не само пълен контрол над човечеството, но и над природата и нейните закони. Тези болни хора искат да създадат нови закони, на които природата да се подчинява. Само че тези хора не съзряват че Планетата е живо същество и е много по – разумна и могъща от тях. Че тя по всяко време може да ги унищожи, но за съжаление от това ще загинат и много невинни.

Днес чрез новопоставения от това Тайно правителство, президент на САЩ – Джордж Буш младши - 32 степен масон, тези хора ще превърнат проект STAR WARS, а и много други още по смразяващи настроението, в реалност. Това означава че тези хора ще могат да контролират и човека и всяко живо същество, и атмосферата и превозните средства и абсолютно всичко.

Неофициално в по-умалени мащаби, влиянието на STAR WARS днес се изпробва върху човека и никой не обръща и ни най-малко внимание на това. А не е ли редно да се замислим за бъдещите последствия, да се замислим ако не за нашия дом – ЗЕМЯТА, то поне за себе си или за бъдещето на своите деца? Не е ли редно да помогнем на нашия глобален дом, след като той ни е отгледал в едни прекрасни условия на живот, които ние съсипваме? Не е ли редно този УЖАС и ХАОС, които царят в момента да бъдат спряни? Незнам, за вас, но аз смятам да се боря!
Дизайн :