Хитлер и Стелт

През 40те и 50те години на 20ти век обществата Туле и Врел финансират първите високо-технологични разработки в областта на авиационната техника, нямащи нищо общо с познатата дотогава. HortonТова е моментът, от който времето започва да работи за нацистка Германия, успяла да изпревари значително съюзниците в най-важните области на военната техника – авиационната и морската. По това време са построени и първите летателни апарати от серията RFC-5 и RFC-6 както и серията Хортън, представляващи самолети с фантастични за времето си технически характеристики. Военоморският флот на Германия е снабден с подводници от типа V-80 с валтеров двигател и достигащи скорост от 26 възела, което прави близо 50 кмч в час при максимална скорост за обикновените подводници от 9 възела. Нещо немислимо тогава, тъй като технологията остава неизвестна. Като цяло голяма част от днешната военна технология използвана от Съединените Американски Щати е била създадена и разработена още по времето на Хитлер.

Така например когато новият американски супер-бомбандировач, Нортроп B-2, беше показан на обществото в Палмдае, Калифорния на 22ри Ноември 1988 година, много от запознатите с историята на авиацията, отбелязаха, че т.нар. “летящо крило” всъщност е възродено от немските лаборатории и заводи на Луфтвафе, а не е дело на американски учени специалисти и инженери. В действителност първият подобен самолет полита в Германия през Юли 1933 година и е бил заради формата си неуловим за радарите, които тъкмо започнали своето съществуване и развитие.

Историята на Хортън

В Германия братята Реймар и Уолтър Хортън имали идея да създадат самолет във формата на крило, без никакви вертикални контролиращи полета конструкции на корпуса. Вдъхновени от самолетите Stork и Delta (без налична опашка по корпуса) на инженера Александър Липиш, те започнали своята работа в края на 1929. През Юли 1933 година построяват своят първи прототип и го изпробват от летището Bonn-Hangelar. Полетът бил успешен и това бил на практика първият летящ самолет от типа “летящо крило”. Последвала разработка на боен модел на самолета. Първи бил Хортън V, който бил ползван просто като разузнавателен самолет. Следващият H IX е бил създаден с два турбо-двигателяот типа Junker Jumo 004B. Така двойно-двигателните Хортън VII и Хортон IX могат да бъда зачитани за прародителите на днешния B-2.

GO 229 V3 През 1944 Хитлер дава заповед да се създаде самолет – бомбандировач, който може да прелети 11000 километра и да носи товар от 2 300 килограма. Този бомбандировач трябвало да прелети пространството то Германия до Ню Йорк без презареждане и в двете посоки. Пет от най-известните и големи немски авиационни концерни предават своите проекти, но никой не покрива изискванията. Така след като братята Хортън научават за неуспешните проекти, се залавят за работа и през зимата на 1944 година завършват своя проект – Хортън XVIII А Американския Бомбандировач. Били създадени десет вариации на самолета, всеки ползващ различен брой и различни видове турбодвигатели. Краен срок за братята бил 25ти Февруари 1945 година, когато те трябвало да направят презентация на най-добрият от 10 вариации на летището в Берлин. До пълното конструиране на самолета обаче не се стига, поради пререканията между Реймар Хортън и главните инженери на немските ВВС. Хортън XVIII А трябвало да бъде снабден с шест двигателя от типа Jumo 004A и да достига скорост от 900 км/ч. Horton2

На 2ри Февруари 1945 година във въздуха се вдигнал Хортън IX V2. Тестов пилот бил Ервин Зилер. По време на полета самолета показал много добри качества, като единствено проблемно било приземяването на самолета. Две седмици по-късно обаче Зилер провеждал със самолета поредните тестове, когато двигателите на самолета отказват. Последвала жестока катастрофа, в която същия починал.

Но Go 229 V3 далеч не е първото и последно нещо, което американците буквално открадват от немските военни лаборатории и заводи. Открити били самолети във вида на летящи чинии, които амиреканците нарекли по-късно foo-fighters, лазерни оръжия, химични и биологични оръжия и разработки за контрол на съзнанието на човека, както и много други подобни. Американските военни сформират също и група от немски учени, които имат намерение да изпратят в САЩ, където да доразработят своите технологии. Но тогава военните осъзнават, че това е на практика невъзможно, защото правителството е забранило със закон имигрирането в САЩ на нацисти, а учените били именно нацисти и поддръжници на реда на Хитлер. Така убеден, че немските учени биха помогнали за развитието на американското военно-технологично дело, президента Хари Труман се съгласява през Септември 1946 година да допусне изпълнението на проект “Кламер” (Project “Paperclip”), който цели формирането на екип от немски учени, готови да получат американско гражданство и суверенитет срещу работа в строго секретни американски бази и лаборатории.

В публикациите относно "Paper Clip" се набляга предимно на т.нар. "Wander Weapons", които включват атомни, ракетни, самолетни и двигателни технологии. И както казва един американски военен – участник в проекта: “Ние се чувствахме като деца заведени за пръв път в Дисниленд пред напредъка на нацистите.”
Дизайн :