Римският Клуб

Организацията, на която голям брой от членовете са и членове на Съвета за Чуждестранни Връзки (СЧВ), е Римският клуб. Римският клуб твърди, че е неформална организация, на по-малко от 100 души, които по собствените им думи са: “... учени, предагози, икономисти, хуманитаристи, индустриалци и държавни служители на национално или международно равнище...” Сред тях има членове на фамилията Рокфелер. Около 25 членове на СЧВ участват в американското дружество на Римиският клуб.

Image Клубът води начлото си от април 1968 г., когато ръководители от пет различни страни се събират в Рим по покана на Аурелио Печеи, виден италиански индустриалец, имащ тесни връзки с корпорациите “Фиат” и “Оливети”. Организацията твърди, че има решение на въпроса за световния мир и напредък. Обаче тези решения винаги подкрепят идеята за единно световно управление за сметка на националния суверинитет.

Римиският клуб е натоварен със задачата да контролира разделянето на света на региони и унификацията на целият свят, затова може да се каже, че клубът е една стъпка над Билдербергите в йерархията на единния свят. (Основателят на Римиският клуб е бил близък сътрудник на Билдербергите). Доколкото бях в състояние да установя, повечето от директивите за планиране на световното управление, понастоящем идват от Римиският клуб.

Заключението и препоръките на клуба се публикуват от време на време в специални, строго поверителни доклади, които се изпращат до управляващия елит, за да бъдат осъществени. На 17 септември 1973 г. клубът издаде такъв доклад озаглавен “Адаптивен модел на глобалната световна система с разделяне на региони”, подготвен от членовете на Римиският клуб Михайло Мезарович и Едуард Пестел.

Документът разкрива, че клубът е разделил светът на десет политико-икономически региона, които са наречени “кралства” (това ми звучи като сбъдване на Данаил 7:15-28 и Откровение 13). Тези “кралства” все още не са окончателно затвърдени и все още могат да настъпят промени, но вече можем да си представим какво ни предстои (по време на управлението на Никсън, САЩ бяха допълнително разделени на десет федерални подрайона, под предтекста на “управление при бедствие” и “децентрализация на изпълнителната власт”).

Опирайки се на изследването на Мезарович – Пестел, Аурелио Печеи, основател на клуба казва: “Техният модел на света се основава на нови разработки на теорията за йерархичните системи с много нива, разделя света на десет независими и взаимодействащи си региона, които имат политическа, икономическа и характерна за дадената страна конкретност... Естествено това са само прототипни модели. Мезерович и Пестел се нагърбиха с херкулесовска задача. Пълното осъществяване на тяхната работа ще отнеме много години.”

През 1974 г., само година след разпространението на доклада до членовете на клуба, Мезарович и Пестел издават своите “открития” в книга озаглавена “Човечеството на повратна точка”, която е предназначена за обществена консумация. На страница 161-164 от тази книга авторите представят същите тези десет региона, само че този път думата “кралства” е пропусната. Очевидно те не искат публиката да разбере истинската природа на политическите амбиции на клуба.

Това, което е особено тревожно, е, че Римиският клуб има религиозна мотивация, както е при окултизма. На страница 151 и 152 от “Човечеството на повратна точка” Аурелио Печеи разкрива своите пантеистични (свързани с “Ню ейдж”) вярвания – говори за единението на човека с природата и трансцендентното и използва термина “ноосфера” (ноо – разум), за да назове единното интелектуално поле на човешката раса. Този необичаен израз не може да се намери в речника. Използвайки този термин, Печеи се издава, че е ученик на френския йезуит Пиер Теяр дьо Шарден, чиито окултни идеи и писания, както по-късно щях да открия, са имали силно влияние върху движението “Ню ейдж”. Фактически Шарден е един от най-често цитираните писатели от страна на водещи окултисти на “Ню ейдж”.

В края на книгата Печеи отбелязва: “От древни времена философите са подчертавали единството на битието и взаимната връзка между всички елементи на природата, човека и мисълта. Обаче тяхното учение рядко е рефлектирало върху политическото или социалното поведение”. Римският клуб и неговата мрежа от филиали иска да промени всичко това. Окултната насока на Римският клуб личи и по това кой членува в американското му дружество – сред тях е Норман Казънс в късните му години, дългогодишен почетен прецедател на “Граждани на Планетата” и може би най-известното и уважавано име в ръководството на движението “Ню Ейдж”. Други членове са Джон Незбит, автор на “Мегатенденции”, Емори Лъвинс, говорител в центъра “Ню Ейдж” на Джон Денвър (Уиндстар, в Сноумас, Колорадо), Бети Фридън, президент и основател на Националната женска организация, Джин Хаустън и Хейзъл Хендерсън, добре известни автори и говорители към центровете и конференциите на “Ню Ейдж”. Робърт О. Андерсън и Харлън Б. Кливланд също са негови членове. И двамата участват в СЧВ и са тясно свързани с института за хуманитарни изследвания “Аспен”. Четирима американски конгресмени, освен че са представители на организацията “Планирано родителство”, служители на обединените нации и хора, свързани с фондациите “Рокфелер” и “Карнеги”, са и негови членове.

Такива са повечето от хората, които са на първа линия в борбата за осъществяване на нов световен ред! Не може да има никакво съмнение относно факта, че те имат политически намерения. На страница 193 от “Пределите на Растежа” (първата книга на СЧВ, публикувана през 1972 г.) клубът заявява: “Ние вярваме, че скоро ще стане очевидна нуждата от социални нововъведения, които да съответстват на техническите промени и от радикална реформа на институциите и политическите процеси на всички нива, включително най-високото – на световната икономика.”

Изпълнителният комитет на Римския клуб завършва книгата със следното: “Ние вярваме, че неочаквано голям брой мъже и жени от всички възрасти и социално положение с готовност ще откликнат на предизвикателството и пламенно ще желаят да обсъждат не “ако”, а “как” можем да създадем това ново бъдеще.

Римският клуб планира да подкрепи такава дейност по много начини... А тъй като интелектуалното просвещение не дава резултат, ако не е и политическо, Римският клуб ще поощрява създаването на световен форум, на който държавници, политици и учени ще могат да обсъждат без ограниченията на формалните междуправителствени споразумения, опасностите и надеждите за бъдеща глобална система.

В “Човечеството на повратната точка” клубът е не по-малко ясен относно намеренията си. Разглеждайки проблемът за управлението на икономиката, недостига на храна и околната среда, авторите заявяват: “Разширяването на тези кризи може да се разгъне само в глобален контекст на дългосрочна основа, с пълното и изрично зачитане на възникващата световна система. Това, наред с другите промени, би довело до нуждата от нов световен икономически ред и глобалната система за разпределяне на ресурсите... Свтовното съзнание трябва да се развие, като всеки индивид осъзнае ролята си като член на световната общност... Това, че основният елемент на сътрудничеството между хората, а следователно и на оцеляването, е движението от национално към глобално ниво, трябва да стане част от съзнанието на всеки индивид.”

Книгата завършва с коментар на директорите на Римският клуб Аурелио Печеи и Александър Кинг, които казват: “Върховете на промените започнаха да духат. Надига се остро и тревожно усещане, което показва, че ще трябва да настъпят фундаментални промени в световният ред и в неговите управляващи структури, в разпределението на благата и доходите, в нашите собствени възгледи и поведение. Може би само един нов просветителски хуманизъм може да позволи на човечеството да преодолее този преходен период без непоправими сътресения.”

Преписано от книгата на Гари Ка – “По пътя към глобалната окупация
Дизайн :