Розенкройцери

Данните говорят, че в началото на XIV век оцелелите рицари-тамплиери или основават орден, или се сливат със съществуващ таен орден, по-късно споменаван като “Орденът на Розенкройцерите”.

Знакът на Розенкройцерите Много малко подробности са известни за неговото истинско начало поради способността на ордена да прикрива дейността си. “Морал и Догма” обаче установява определена връзка между “Орденът на Розенкройцерите” и този на рицарите-тамплиери.

Последователите на древният Розенкройц, изоставяйки постепенно останалота от техните предци строга и йерархична наука на посвещаване, се превръщат в тайна секта, обединявайки се с много тамплиери, като двете догми се смесват...

В началото на XVII век са минали повече от триста години от разтурването на ордена на тамплиерите. Затова тайният орден решава да провери как обществеността ще отговори на неговите окултни философии. По ясни причини орденът не може да съобщи истинската си история, свързана с тамплиерите, така че измисля алегория на историята си около митичната личност на Кристиан Розенкройц.

Този разказ е публикуван в документ, известен с името “Fama Fraternitatis”, който орденът разпространява из Европа. Историята разказва как Розенкройц отишъл в Сирия, а после в Египет, за да изучи окултизма. След като учил при всички най-големи учители на окултната философия в Близкият изток и Северна Африка, той се върнал в Европа, за да разпространява своето “просветление” по целия континент. Но той не бил приет благосклонно и затова се върнал у дома в Германия, където се надявал да създаде общество, основаващо се на неговите учения. Този измислен живот на Кристиан Розенкройц предава символично историята на тамплиерите.

Според “Енциклопедия на Масонството” на Маки “измислицата е възприета с готовност от повечето хора като истина и мнозина жадно се стремят да се присъединят към невидимото общество на Розенкройц”. Но орденът иска само да провери реакцията, която би предизвикал, и не отговаря на стремленията им. (Редица общества възникват като твърдят, че владеят окултните науки на Розенкройц, но те не са истинският орден на Розенкройц).

Този добре премислен ход на тайният орден му позволява да следи възприемчивостта на Европа към окултизма, без да разкрива истинската идентичност на ордена или имената на своите членове. Той също така предизвиква нов интерес към окултизма по целия континент. Но трябва да мине близо още един век преди ореденът да започне да се разширява чрез открито приемане на последователи.

Някои съвременни лидери на масонското движение отричат да има връзка между техния орден и рицарите-тамплиери или Розенкройцерите. Но съществуват достатъчни доказателства, които ако се разгледат заедно с горните твърдения от “Морал и Догма”, ясно разкриват, че масонството от наши дни е продължение на предшестващите ордени. Добър пример за това са имената на последните три степени на Йоркската церемония – “Рицар на Червения Кръст” (на немски Rosenkreuz е розов кръст), “Рицар от Малта” и “Рицар-тамплиер”, както и осемнадесетата степен на Шотландската церемония – “Върховен Господар на Rose-Croix (розов кръст)”, която заедно със седемнадесетата степен са известни като Катедрала на розовия кръст.

От книгата на Гари Ка – “По пътя към глобалната окупация”
Дизайн :