Целта на масоните - атеистичната република

Мълвина Господинова, историк

За “свободните зидари” обединена Европа е първата крачка към създаване на световни съединени щати и наднационална власт. А тържествуването на човека може да стане чрез “Война против Бога”.


Франкмасонството се разпространява в България в началото на ХIX в. Според повечето изследователи, първият българин, посветен в масонството е архимандрит Ефрем, който през 1820 г. в Кишинев е въведен във френско-руската ложа "Овидий". След завръщането си в България, духовникът се опитва да основе ложа в Русе. Това обаче, става факт едва след Освобождението, през 1880 г., когато с патент на Великия Изток на Португалия е провъзгласено създаването на първата българска регулярна ложа - "Балканска звезда", със седалище в Русе. За неин Първомайстор е въведен Иван Ведър (1827-1898), масон от 33-та степен на Стария и приет шотландски обред. Преди Освобождението, Ведър е в много тесни контакти с БРЦК и въвежда в масонството много от най-именитите революционери, някои от които заемат важни ръководни постове в третата българска държава. Родното масонство навлиза в нов етап от своето съществуване през 1992 г. Тогава, през май, група български граждани са приети в немската ложа "Лесинг" (Мюнхен) и стават основоположници на новото регулярно българско франкмасонство. След завръщането си в България те основават през 1994 г. ложите "Светлина", "Зора" и "Сердика", със седалище в София. През 1996 г., също в столицата е инсталирана и ложата "Заря", както и "Черноморски приятели" във Варна. Всички тези ложи се легитимират с патент на Обединените Велики ложи на Германия.
На 20 септември 1997 г., в свой собствен храм в София, петте ложи провъзгласяват обединяването си в съюза на Великата ложа на Старите, Свободни и Приети зидари на България. За неин пръв Велик майстор е въведен Иван Ставрев. До началото на 2000 г. българското масонство влиза в официални контакти с над сто Велики ложи и Велики Ориенти от цял свят.
Каква обаче е същността на масонското братство, какъв е неговият произход и към какво се стреми то? В енциклопедия "Ларус" е дадено следното определение:

"Франкмасонството е филантропска институция, която се стреми да осъществи определен идеал на обществен живот. То представлява орден или братство, "присадено" на старите мистични сдружения, но организирано през ХVIII век в един по-широк смисъл… Масонството не е тайно дружество, а по-скоро затворено общество."

Съвременното франкмасонство се ражда през 1717 г., когато се създава Великата лондонска ложа. През 1723 г. тя кодифицира своите стари харти в т.нар. "Андерсенова конституция". Според нейния създател - шотландският пастор Джеймс Андерсън, франкмасонството е "обновена" институция, чиито корени стигат до времето на Адам. Той уточнява, че първото си признание масоните получават едва през 926 г. в Йорк от принц Едуин, син на крал Ателстан. Всъщност франкмасонството се основава на т.нар. "посветителска традиция". В този смисъл особено значение за изграждането и утвърждаването на масонството имат древноезическите тайни общества на Халдея, Египет и Елада - митраисти, гностици, орфици, питагорейци. Особено ярък е приносът на фарисеите (и донякъде на есеите) в идейното оформяне на новото тайно общество. Едва ли са случайни приумици или съвпадения, юдейските символи и думи, използвани за разпознаване от масоните. Употребата на Кабалата и талмудическите инструкции е общоприета практика. Сред основните масонски символи е петолъчката и шестлъчната звезда, а зидарската терминология и ритуали, използвани в ложите, се обясняват с тезата, че масоните са наследници на строителите на Вавилонската кула и Соломоновия Храм. На това се дължи както особеното, едва ли не мистично значение, което масоните придават на тези антични строежи, така и вековния им стремеж да ги възстановят. Подобно на фарисейската секта, и нейният идеен последовател - франкмасонството умело успява да си осигури необходимото влияние сред политическите и църковни среди на Западна Европа. За това говори и самото название на тайното общество (от френски - "свободен зидар"). През Средновековието с думата "франк" се обозначават лица или собственост, освободени от феодални данъци и повинности. С правото на такова освобождаване се ползват определени професии, сред които е и строителството. Представителите на тези освободени професии имат право на свободно придвижване и създаване на свои общности. Поради нарастващата необходимост от нови храмове и манастири Църквата осигурява на тази професия освобождаване от феодална зависимост и от закрепостяване към дадено феодално имение. Като следствие от тези близки отношения се появяват т.нар. монашески сдружения, строящи храмове и манастири. През XI и XII в. те постепенно придобиват светски характер и дават началото на занаятчийските братства и задруги. За разлика от другите професионални групи обаче, единствено строителите се ползват с изключителното покровителство на Църквата. Затова свободните зидари осъществяват най-тясно взаимодействие с монашеските братства и особено с тамплиерите, чието значение за развитието и разпространението на масонството е неоспоримо.
По времето на кръстоносните походи и пребиваването си на изток, тамплиерите се запознават с ученията на гностическите и херметическите езотерически школи. Особено силно е влиянието, което оказват върху тях фарисеите - кабалисти и талмудисти, и арабските алхимици. Усвоявайки тяхната идеология и организационна структура, монасите-храмовници учредяват подобни строителни общности, които разпространяват и в Западна Европа. След разпускането на тамплиерския орден през 1312 г., бягащите от Франция рицари-монаси намират радушен прием във Фландрия и особено в Шотландия, където крал Робърт Брус им дава пълна свобода на действие. Именно тогава се осъществява своеобразното сливане между масоните и ордена. До XVIII век обаче, масонството е в период на идейно оформяне, като търпи многобройни влияния най-вече от средите на различни езотерични школи - алхимията, ренесансовите общества, розенкройцерството.
През XVIII и XIX век франкмасонството окончателно се изгражда и утвърждава като синкретична окултно-политическа система, имаща вече конкретни цели в обществото. Най-общо, те са свързани с отношението му към християнството и държавността. Крайната цел на "свободното зидарство", прокламирана във всички негови конституции и харти, е човешкото обединение, основано на принципите на "свободата, братството и равенството", без разлика на религия, раса, етнос и култура; обединение в един световен съюз, който да доведе до изграждането на земен рай, на нова Вавилонска кула! Естествената преграда пред осъществяването на масонския идеал са именно религията и националните държави. Затова основната дейност на масонството, особено през последните два века, е насочена най-вече към унищожаването на тези два фундамента на човешкото общество. Антихристиянската същност на масонството е заложена още в неговия зародиш, в който са синтезирани всевъзможни езически учения и фарисейски догми. Два са основните начина, по които се осъществява масонското богоборство - проповядване и възпитаване на безразличие към религията и Църквата, и прокламиране на открит атеизъм. Първият е дело предимно на английските масони, според които: "в наше време човек си избира свободно вяра" (Нова книга на Конституцията на Андерсън). По втория начин се развива романското масонство, което в даден етап разкрива истинското лице изобщо на масонството, тъй като открито обявява война на Бога и Неговата Църква.
През 1863 г. се определя целта на масонството като тържествуване на човека над Бога чрез "война против Бога и ненавист към Бога." На масонски конгрес в Белфьоре през 1911 г. се декларира: "Ние като антицърква, ще вложим всички усилия в нашите ложи, за да разрушим религиозното влияние във всички форми." В борбата си срещу християнството новите богоборци използват както опитите за подмяна на Христовата вяра, така и откритите гонения срещу Църквата: "На тези, които не могат да се отклонят от християнската вяра, ние ще докажем, че Христос също е проповядвал религията на природата и разума. Ние ще добавим, че тази несложна религия е била извратена, и ние сме единствените последователи на истинското християнство. Тогава остава да прибавим само няколко думи против духовенството и монарсите". В "Конвенция на Великия изток на Франция" от 1903 г. четем: "Напомняме, че християнството и масонството са абсолютно непримирими - дотолкова, че ако се приобщим към едното, това означава, че скъсваме с другото. В такъв случай дългът на масона е един - да излезе смело на арената на борбата и да се сражава."

В началото на ХХ в. отново се определя политическия идеал на "свободните зидари": "Целта, към която ще се стремят всички масони, е атеистичната република, основана на всеобщото масонско братство на народите и страните". Според масонските идеолози това може да се постигне "само в социализма и комунизма, приложени в цялата им широта". В "Конвенция на Великия изток на Франция" от 1912 г. четем: "Ние сме длъжни да обединим всички републиканци и в съюз с комунистите да изобретим програма за действие." А в Бюлетин на Великата ложа на Англия от 1922 г. се декларира, че "масонството, благодарение на което са станали националните революции, ще съумее в съюз с левите да произведе и интернационалната революция". Целта на тази революция е "подготвяне съединените щати на Европа, като първа крачка към съединените щати на света, и създаване на свръхнационална власт." (из Решения на световен масонски конгрес, Париж, 1917 г.)
Историческите събития през ХХ век доказват изпълнението на масонската политика. ХХ век изобилства с революции и преврати; това е времето на световните военни конфликти, отнели живота на милиони хора и довели до тотално прекрояване на световната политическа карта. Това е векът на разрушението на държавническите устои и морални ценности. Това е времето на повсеместно отричане на Бога и Църквата.

На този фон абсурдно звучат думите на г-н Сарандев, българският Велик майстор, че очаква скоро времето, когато хората ще казват - "добър като масон".
Дизайн :