Как се строи НЛО

snimkaКогато говорим за човешките усилия да се преодолее бариерата на необяснимото с помощта на познати закономерно­сти, не можем да отминем забележителните хипо­тези на Жан Гупил —инженер в центъра за атом­ни изследвания „Сакле", където се е занимавал с подобрения на системите за надзор на реакторите, а по-късно — с експерименти в областта на гама-астрономията. През 1963 г. става и ръководител на Дружество, което разработва електронни системи за информатика. Гупил е сътрудник на ЖЕПАН.

 

Жан Гупил съвсем де­лово предлага следния начин на действие: съставя се работна хипотеза с презумпцията, че сме свиде­тели на нова характерност на материята — нов вид силово поле, частици и т. н.; тогава мислено се пре­насяме в положението на едни „техник на бъдеще­то", за да съставим листата на практическите въз­можности на хипотезата. При това съблюдаваме следните критерии:

а)   простота на хипотезата;

б)   най-малко противоречие с наблюдаваните феномени;

в)   технологическа вероятност;

г)   близка досегаемост на обясненията, което щe рече брой и значение на необяснимите по нормален път факти, които намират обяснение в рамките на тази хипотеза.

Гупил се залавя за работа, използувайки изка­заната по-рано теза на Хауптман Планиер за антигравитацията. Приема се възможността за създаване на отблъскващо силово поле с помощта нa хипотетичен генератор. Гупил подробно обоснова­ва действието на генератора, но за нас по-инте­ресни са обобщените възможности:

 

 На първо място е ускорението... само една стот­на от отблъскващата сила на полето ще бъде до­статъчна, за да преодолее притегателната сила на Земята. Тогава НЛО ще бъдат в състояние при из­дигането си да ускоряват по-силно (използувайки отблъскващата сила на Земята), отколкото при ка­цането (преодолявайки отблъскващата сила на ат­мосферата). Тук бихме намерили едно възможно обяснение за спиращия дъха отвесен старт и за наблюдаваните винаги люшкания във въздуха при кацане. Втората възможност за приложение се про­стира в областта на аеродинамиката.Хипотетичният отблъскващ апарат би могъл да се използува за оттласкване на въздушните моле­кули по летателния път на НЛО. Това би означа­вало машината да се движи в един мехур от от­носителен вакуум. И би имало две съществени консеквенции. Първо, чрез него се обяснява липсата на шум и ударна вълна на налягане... тъй че не съществува триене между машината и околния въздух, което води до извода, че не възниква топ­лина и следователно могат да бъдат достигнати скорости, лежащи извън технологическите граници, известни ни като „термична бариера"... Може аритметически да се докаже, че най-рационалната форма на една машина, която е снабдена с атмосфероотблъскващ   апарат,  отговаря   най-точно   на онази форма, която най-често се описва при НЛО.  

Става дума за дискообразната форма. Гупил, как­то и някои други автори, изглежда, имат предвид популярните описания, а не строго научните стати­стически резултати от наблюденията. Един анализ на съобщенията за НЛО във Франция дава след­ната картина: кълбовидни обекти — 30 процента; дискове —   16; цилиндрични и пурообразни —  14;

яйцеобразни     14;  различни от друг тип —   14;

точковидни — 9; куполообразни — 3 процента. То­ва показва, че аномалните обекти съвсем неспра­ведливо са набедени като „чинии". Понякога те би­ват обвити в бял облак или в нещо „огнено", кое­то напомня плазма, а не вакуум. Но и Жан Гупил лесно не се предава.

Отделните страни на въпроса са разработени от него обстойно, с изчисления и стойности, които не сме в състояние тук да предадем. Ще спомена са­мо, че Гупил разширява разбиранията на Мишел Еме и Мак Кемпбел за причината на различното светене около НЛО, като се позовава на ефектите при електромагнитното лъчение във вакуум с раз­лични стойности. Той ги пресмята и стига до след­ните примерни резултати:

 

... На една гранична скорост от 3600 км/ч/1 км/с се отнася вакуум 1,9 тора, а за 42 км/ч се па­да едва 0,2 тора. Въобще се наблюдава, че НЛО из­пращат изключително интензивни електромагнитни лъчения. Обаче е известно, че такива излъчвания във вакуум около 2 тора могат да предизвикат чер­вено светене, а във вакуум от 0,2 тора — синьо све­тене. Това отговаря точно на описанията в големия брой свидетелски    показания, които    посочват, че НЛО са обкръжени от червена светлина, която се превръща в синя веднага щом се повиши скоростта.

Гупил свързва по пътя на своята логика дейст­вието на хипотетичния отблъскващ генератор и не­говите лъчения с промяната в цветовете на НЛО. За съжаление налице са и много по-различни на­блюдения от описаните — включително летене на „тъмни" обекти с големи скорости. Но за нас в слу­чая е по-важен опитът на човешката мисъл да „от­ключи" дверите на загадката. Жан Гупил се опит­ва твърде остроумно да обясни и т. нар. „невиди­мост" на НЛО в отделни случаи чрез индекса на пречупване между вакуума, обкръжаващ машина­та, и околната атмосфера.

Дизайн :