НЛО Конференция в Националния Прес-клуб, Вашингтон, САЩ

Това е предварителен доклад, първият от поредицата, за вчерашната (12.11.2007 г.) среща в Националния прес-клуб във Вашингтон, организирана от продуцента Джеймс Фокс ("Out of the Blue" – Неочаквано) и Лесли Кийн (журналистката, която наскоро спечели голям съдебен процес срещу НАСА за разсекретяване документите отнасящи се до Кексбъргския НЛО-инцидент през 1965 година). Председател на пресконференцията беше бившия губернатор на Аризона Файф Симингтън. На срещата военни, цивилни пилоти и служители от разузнаването на различни страни представиха лично свидетелските си показания по случаи на официални разследвания на НЛО в други страни.


Пресата беше широко представена от репортери на значителни информационни агенции като Reuters (Ройтерс), The Washington Times (Уашингтън Таймз), CNN и Fox News (Фокс Нюз), както и други от Канада, Европа и Африка.

CNN Новини беше представен от Гари Тъкман. Репортерът зададе някои много интересни въпроси и предаде случая по много честен и уравновесен начин, представяйки участниците с полагащото им се уважение (въпреки презрителните забележки и глупавите подигравателни коментари след вчерашното излъчване на репортажа му по телевизията).

Следват показанията на генерал Парвиц Джафари:

Добро утро, дами и господа...
Казвам се Парвиц Джафари и съм генерал в пенсия от Иранските военновъздушни сили. Около 11 часа вечерта на 18-ти септември 1976 г., гражданите на Техеран, столицата на Иран, бяха уплашени от непознат обект, кръжащ ниско над града. Обектът приличаше на звезда, но беше по-голям и по-ярък. Рапортуваха до наблюдателната кула, но и човекът от кулата вече го беше засякъл. Той алармира командния пост на Военновъздушните сили и Изпълняващият длъжността генерал Юсефи взе решение да изпрати един F-4 да проучи обекта.
Пилотът на първия самолет, който излетя се приближи прекалено близо до яркия обект, изгуби контрол над инструментите и връзка с базата. Затова трябваше да се върне. След около 10 минути изпратиха нов самолет, който тогава пилотирах аз. По това време бях командир на ескадрила.
Приближих към обекта, който излъчваше последователно интензивна червена, зелена, оранжева и синя светлина, толкова ярка, че не можех да виждам самия обект. Честотата с която се сменяха светлини беше изключително бърза, като на стробоскоп.
Ние следяхме обекта от самолета с автоматичен радар. Той се намираше на 30 градуса вдясно и на разстояние от 40 км. Размерът му според радара можеше да се сравни с Боинг 707. Четири други обекта с различна форма се отделиха от главния обект по различно време на инцидента. Всеки път, когато бяха близо до мен, оръдията ми блокираха и радио-връзката ставаше неизползваема.
Един от отделилите се обекти полетя към мен. Помислих, че е ракета. Опитах се да изстрелям ракета с топлочуствителна глава към него, но ракетното табло отказа да работи. Друг обект ме последва, докато се приземявах.
Друг от отделилите се обекти се приземи на открито място, излъчвайки ярка светлина, от която се виждаха и песъчинките по земята. Ние чувахме тревожни сигнали през цялото време, за което рапортуваха и от други самолети летящи наоколо. Тези сигнали чувахме около два дни след това.
След инцидента, по време на срещата в главната квартира, един американски полковник си водеше бележки, но след като свършихме не можах да го открия, за да разговарям с него.
По-късно документ по този случай беше разсекретен тук в Америка по сила на Закона за свобода на информацията. Бюрото по разследванията документира случая с големи подробности и го изпратиха в службите за сигурност, Белия дом и ЦРУ. Оценката на Бюрото по разследванията гласи „Това е класически случай, който покрива всички необходими изисквания за официално разследване на феномена НЛО.”
Ще бъда щастлив да отговоря на всички ваши въпроси.
Благодаря.”


Преди и след конференцията обмених информация с генерал Джафари за малко известния случай на отвличане от НЛО (засягащ британски лекар и ирански гражданин), който е станал в деня преди този инцидент в планината Ербуз, северозападно от Техеран, близо до гроба на шиитски светец.

Следват пълните показания на Команданте Хуерта:

Аз съм Оскар Санта Хуерта, официален пилот от Перуанските военновъздушни сили, в момента съм пенсионер.
На 11 Април 1980 г., в 7:15 сутринта 1800 души се намираха във въздушната база в Ла Хойя, Арекуипа.
Всички те наблюдаваха неподвижен обект в небето, който изглеждаше като балон, на около 5 км. разстояние и приблизително 500 м. височина. Обектът блестеше, защото отразяваше слънцето.
Командирът на моята част ми заповяда да излетя на моя реактивен самолет Сухой 22 и да сваля сферичния обект. Това беше секретно въздушно пространство без право на информация и ние помислихме че ни шпионират.

Аз се приближих към обекта и изстрелях по него 64 30 мм. снаряда. Някои снаряди полетяха към земята, а други попаднаха точно в обекта, но не оказаха абсолютно никакъв ефект върху него. Снарядите и не рикошираха. Вероятно те бяха напълно абсорбирани от тялото му. Конусообразната „огнена стена”, която изпратих към него нормално би унищожила всичко по пътя си.
Едва тогава обектът започна да се издига и да се отдалечава от базата. Когато аз стигнах към 1000 метра височина, той внезапно спря, карайки ме да пикирам встрани, тъй като бях само на 450 м. разстояние от него. Започнах да се издигам за да нападна отгоре, но точно се бях прицелил и готов да стрелям, обектът рязко се издигна право нагоре изплъзвайки се от атаката.
Още два пъти държах обекта на прицел. Всеки път той се изместваше в последната минута, точно преди да стрелям и винаги се изплъзваше от атаката.
Аз реших да се издигна с пълна скорост, за да мина над него, но той започна да се издига почти паралелно на самолета ми и когато стигнахме 2000 м. височина внезапно спря.
Тогава аз се приближих на около 100 метра от НЛО-то. То беше около 10 м. в диаметър. Представляваше емайлиран, кремав на цвят купол, с широка кръгла основа. Нямаше никакви двигатели, никакви тръби, никакви прозорци, никакви криле или антени. Липсваха му всякакъв вид самолетни части, нямаше никаква двигателна система.
В този момент аз разбрах, че това не е никакъв шпионски апарат, а че това е НЛО - нещо тотално непознато... Бях почти без гориво, и затова не можех да нападам, да маневрирам или да развивам голяма скорост, за да избягам. Уплаших се. Мислех, че това е краят ми.
Когато се успокоих, се свързах по радиото с базата да изпратят друг самолет да огледа, опитвайки се да скрия страха си. Те казаха - не, прекалено е високо. Просто се връщай. Трябваше част от пътя си да се плъзгам надолу защото нямах гориво. Движех се на зиг-заг, за да не бъда лесна цел, винаги с очи на огледалата за обратно виждане, надявайки се, че НЛОто няма да ме преследва. То не ме преследваше.
Аз прекарах 22 минути маневрирайки с този обект. След като се приземих той остана неподвижен в небето още два часа, така че всички в базата да го видят. Документ на Американските служби за сигурност озаглавен „НЛО видяно в Перу” описва този случай и казва, че произходът на обекта остава неизвестен.
Още настръхвам, когато мисля за него.”


След конференцията казах на Командер Хуерта, че искрено му завиждам за този случай, за полета и за изумителните неща, които са видели очите му.
Тази конференция беше наистина исторически момент в историята на НЛО-разследването. Продуцентът Джеймс Фокс и репортерката Лесли Кийн имат огромни заслуги за организирането на това уникално събитие.

Край на част 1...

От Робърт Д. Морнингстар
(Copyright 2007, Robert D. Morningstar - All Rights Reserved)
Публикувано на 14 Ноември 2007 г.
Преводът е с малки съкращения

 

Робърт Д. Морнингстар
Редактор, UFO Digest
http://www.ufodigest.com/news/1107/ufoconference.htm

 



 

Дизайн :