Да, видях НЛО с хипердвигатели!

Създадена на Сряда, 03 Юни 2009 10:04
Последно обновена на Събота, 15 Ноември 2014 00:11
Написана от Peacekeeper
Посещения: 12816

от Кларк МакКлеланд, бивш служител в космическия център Кенеди, Флорида (от 1958 до 1992 г.)

За тези, посещаващи този прекрасен уебсайт, ще им кажа "да", имах щастието да зърна няколко НЛО при различни обстоятелства. Дали бяха от извънземен произход? За момента не мога да твърдя.

През ноември 1995 г. станах свидетел на две големи топки (или дискове отдолу погледнати) докато отивах на гости у един приятел в Република Белийз, Централна Америка. Докладвано е, че през годините над територията са прелитали много НЛО. Местните маи са виждали странни неща в небето над страната им. А и мястото е идеално за тестване на нови военни самолети и други летателни апарати.

Бях с четирима други свидетели, когато видяхме две ярки и бързодвижещи се светлини, които прелетяха между двете ярки звезди Кастор и Полукс от съзвездието Джемини. С астрономията съм запознат от 12 годишна възраст.
Двата обекта прелитайки от Северозапад към Югоизток, всеки един изстрелваше лъч светлина от ръба в посоката на полета. Лъчите бяха няколкостотин фута дълги, а може би повече, докато НЛО бяха на неизвестно разстояние едно от друго. Не чухме звук, но смятам по размери да са поне два пъти по-големи от американската совалка.

Обектите бяха или в ниска орбита, или в горните слоеве на атмосферата. Светеха в яркобяло и не изглеждаха метални. След като изстреляха следващия лъч светлина в посоката на движението, изглеждаше, че "яздеха на него", подобно на релса и достигайки в края, друг лъч се оформяше напред. Гледахме ги от 3 до 4 минути докато изчезнаха от хоризонта.

Въпросът е, ако тези летателни апарати "яздят" лъч светлина, значи става дума за напреднали двигателни системи, които преобразуват фотоните в инерция, като по този начин могат да бъдат достигнати скорости близки на светлината (или това, което днес наричаме Warp Drive).

 

Гледката беше особено интригуваща поради природата на поведението на тези "лъчи", които бяха в основата на техния двигателен механизъм. Бях удивен, предвид целия ми опит с ракетите и совалките. Години след това търсех без успех учен или физик, готов доброволно да ми разнищи теорията на видяното, особено това с енергийния източник. После потърсих в Интернет и попаднах на група, която се занимава с "Onion Drive Double Helix System". Това, което Джеф Саведж (инженер с интереси във физиката) и неговият екип ми разкриха за видяното от мен, се отнася до двигателната система "Онион".  
По-късно много пъти ме питаха извънземни ли са тези НЛО или в тях има хора от ВМС и ВВС, които пилотират тези обратно конструирани кораби тук на Земята? Всичко, което мога да кажа е, че бях "информиран" от един близък човек, който живее в Централна Америка, да гледам небето над Белиз в една определена нощ и това, което видях, беше нова технология. Очевидно той е знаел, че нещо ще прелети по това време над тази територия. Освен това разбрах, че американски военни пилоти ще летят на тази чужда технология. Човекът ме помоли да запазя името му анонимно.

 

Ако някой (физик, учен или който и да е), четейки този доклад, има желание да ме пита нещо относно "Onion Drive System", нека го направи по електронната поща: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

http://www.stargate-chronicles.com/case_hyperdrive_ufos.html




Информацията, предложена в този уебсайт, дава ново разбиране за методите на задвижване на НЛО, което ще обясни хипербързите им полети, по време на които изстрелват лъч светлина в посоката на движението, върху който яздят - и по този начин биват дърпани вместо бутани. Видео материалът от 90-те, направен от Кларк МакКлеланд (бивш служител на НАСА) и излъчен по британските ТВ програми, показва дърпащата сила на тези летателни апарати. Детайлите са обяснени от изследователската група The Double-Helix "Onion Drive" System, начело с Джеф Саведж (инженер/изследовател) и неговият научен сътрудник Ричард Робсън (физик). Те се свързаха с мен на 18 май 2003 г. Някои от техническите изводи по проекта не са могли да бъдат направен без помощта на Уорен Йорк и д-р Хол Пътхоф (Institute For Advanced Studies - Остин, Тексас) особено нещата около енергийната система.

 

Двигателна система "Онион"

При тази двигателна система създадената сила на дърпането от плазмата може да бъде хиляди пъти по-ефективна от тази на тласъка на реактивен двигател. Горивото е въртящо се плазмено поле в посоката на движението, което прави кратки импулси, създаващи асиметрия в гравитационното поле, а то буквално "изсмуква" кораба.

 

Какво да кажат хората, наблюдавали тези чинии над Европа, Мексико и Белиз, които са заснели и показали на света в кратки филми една нова и грандиозна двигателна система, за която повечето учени изпитват болка, когато трябва да обяснят, че не се подчинява на Нютоновите закони (както ще видите документа на д-р Хол Пътхоф в дъното на страницата). Може би Онион методът е ключът към обяснението на различните НЛО двигатели, появили се в пространството около Земята.

След изследването на обширната техническа инфорамция, предоставена от Джеф Саведж и Ричард Робсън, става ясно въпреки много дизайни на НЛО, че почти всички те споделят общи черти, касаещи енергийния поток и конфигурация, който използват за движение в небето. Вследствие на всичко това, изглежда, че повечето двигателни системи, независимо дали апаратите са дискове или сфери, генерират въртящо се ЕМ поле, което започва от центъра на кораба и се извежда навън, а това разпада атомните частици, създавайки асиметрия респективно позитивните и негативните заряди и също респективно пространството извън кораба. В същото време динамичното ЕМ поле - което се преобръща в поляризирано електрично поле (в центъра на чинията/сферата) - се ускорява и образува вихър или "влакно" в посоката на движение на НЛО.

 

Според законите на електромагнетизма, веднъж вихровото влакно е създадено, то става много стабилно, заради прищипването на полетата на плазмата (подобно на калъфа на едно току-що образувано торнадо).

 

Вихровото влакно с неговия потенциален "електрически вакуум" реагира със заоблената метална част на тавана на чинията, за да предизвика реакция в заобикалящия я въздух, съответстващ на формата и ъгъла му (на влакното). Контролът над този важен процес позволява взаимодействие с етерното поле (ZPF/ZPE). Това дава възможност на кораба да манипулира гравитацията.

Пространството пред чинията наподобява на една черна дупка, която я дърпа с чудовищна сила. Но в случая с Онион системата се създава черната дупка от вихровото влакно, съществуваща за мигове, която след изминатия кратък път на чинията изчезва и се заражда следващата... и така нататък до безкрай.

Оттук следва, че свидетелите на този ефект ще наблюдават как чинията изстрелва "енергиен лъч" в посоката на летене - тези последователни снопове лъчи са импулсите на елекрически-поляризираната въртяща се плазма и нейната луминисценция поради екстремно високите температури и високоенергетичните електрични заряди.

 

Защо само кратки импулси? Нашата планета е кръгла и ако НЛО иска да се движи в орбиталното пространство или горните слоеве на атмосферата, трябва да изстрелва кратки импулси, модифицирайки тяхната насока напред - няколко стотин метра, почти до края на лъча преди следващият (който чинията "язди") от плазменият вихър се зароди, но вече с изменен ъгъл на посоката.

От това което съм виждал до момента, има 3 конфигурации на полет: небесната крива (когато НЛО свети в червено или оранжево); конфигурация на въртящата плазма; конфигурация на свиване на пространството-време чрез гравитационна манипулация (служи за междузвездни свръхсветлинни пътешествия).
Гравитационни сили в самия кораб? Създава се самостоятелно гравитационно поле около самия център на чинията.

Ако трябва да сме точни този лъч на двигателната система на НЛО не е "антигравитация", а работи като създава гравитационно изместване на вълната.

 

Ако Repulsine на Шаубергер го прави по механичен път, то Онион и конфигурацията с лъча прави същото, но с ток, което му дава предимството да манипулира гравитацията по-далеч. Повече се доближава до Inverse Gravity Vehicle на Джон Сърл и въпреки това е с по-голяма възможност за контрол и същевременно с много по-голяма мощност.


Пол Е. Потър (13 януари, 2004 г.)

Източник: http://www.stargate-chronicles.com/oniondrive/onion.htm


Превод: Peacekeeper
Редакция: H.

 

Дизайн :