Жироскопираща ракетна чиния с революционно силициево гориво

Химик и математик, д-р Петър Плихта е автор на книгата "God's Secret Formula" ("Тайната формула на Господ"), публикувана наскоро в Англия и САЩ. В книгата се набляга на известната Ойлер форула за окръжност, която свързва трансцеденталните математически константи е, i и p с числата +1, -1 и 0. Изумителното нещо обаче, е че д-р Плихта може да използва своите концепции, за да направи революция в космическите полети. Вече е получил няколко патента за построяването на дискообразен космически кораб, който ще използва дизелово гориво на силициева основа. Особеното свойство на тази уникална субстанция, е че тя гори не само с кислород, но и с азот. Такъв космически кораб няма да има нужда от окислител на борда.

През 1933 г. Алфред Сток публикува своята книга "Hydrides of Boron and Silicon" ("Хидриди на бор и силиций") в Съединените Щати. В периода на Първата световна война е работил в Technische Hochschule в Карлсруе, Германия и показал, че силициево-водородните компоненти могат да бъдат синтетично произведени. И тъй като химичният елемент силиций се намира под въглерода в периодичната таблица, резултата е очакван. Създадена е верига от 4 силициеви атома, първите два силана са газообразни, третия и четвъртия - течни. Всички тези силани са податливи на самозапалване.


През 1970 г. Петър Плихта опровергава теорията в книгата, че високите силани са нестабилни. Едно от неговите постижения е създаването на смес от силани с верига от 5 до 10 връзки (Si5H12 - Si10H22). Той също така успял да раздели горивото на индивидуални силани. Изследванията показали, че силани с по-голяма верига, с повече от 7 силициеви атома повече не се самозапалват спонтанно и могат да бъдат използвани за граждански цели.
Силиция вече е допринесал достатъчно в нашето време, заменяйки някой компоненти на радиото с транзистори и разбира се, никакъв компютър не може да функционира без чиповете, направени от силиций. Приноса в химията също е голям. Силициевите горива, силициевите пластмаси и новата керамика най-сетне се появиха.

Известно е още от 1924 г., че азота при температура 1400 oC реагира със силиций, образувайки силициев нитрид и отделяйки топлина. Този материал може да издържа на температури от около 1900 oC, когато връзките в молекулата стават много здрави. За разлика от силиция, въглерода не може да гори според квантовата механика, което означава, че ракетно гориво като керосин, течен водород и хидразин в дишащ ракетен двигател не може по никакъв начин да взаимодейства с 80-те процента азот в атмосферата за подсилване на реакцията.

Многостепенните ракети в първа степен вдигат цялата си маса във въздуха чрез силата на тягата от горенето. Понеже бързо изгарят горивото, теглото им намаля, те ускоряват, въпреки че тягата остава същата. Няколкото степени, извели полезния товaр в космоса, изгарят в атмосферата, което може да се опише единствено и само с пилеене на пари. Совалката трябваше да направи достъпа до космоса евтина, но се случи точно обратното. Точно както изобретяването на колелото е подобрило транспортацията на хората, дисковиден космически кораб скоро ще измести многостепенните ракети и цилиндричния дизайн. Всички сме запознати с елегантсността на кръглата форма и как лети едно фрисби.

Петър Плихта иска да конструира диск с прикачени реактивни двигатели и ротори в пръстен, ротиращи в противоположени посоки. Това ще помогне на диска да се вдигне във въздуха като вертолет. Когато достигне 200 км/ч., турбините с роторите ще се затворят, пивишавайки аеродинамичността на чинията. Чрез Коанда ефекта, апаратът ще е във въздуха подобно на самолет. Това означава, че няма да е нужна критичната ракетна мощност, с която обикновените ракети се издигат. Когато дискът полети, сместа от N2/O2 във въздуха ще прониква в двигателите още на 30 км. височина (1% въздушно налягане). Това ще го ускори до 5000-8000 км. в час. Точно в този момент обикновените ракети изхвърлят първа степен, защото 75% от горивото е използвано.

От друга страна дискът ще продължи да ускорява до 20 000 км. в час и височина от 50 км. (1/1000 въздушно налягане). Скоростта ще се увеличи, когато въздушното налягане падне, по този начин ще се достигне височина от 80 километра и скорост от 25 000 км. в час. И вече за да се издигне дискът до 300 км. височина и достигне орбитална скорост от 30 000 км. в час, ще използва само един малък резервоар с окислител.

В горещата горивна камера силанът се разпада спонтанно на водород и силициеви радикали. Водородът изгаря с кислорода във въздуха, образувайки вода. И тъй като молекулния азот е със здрави връзки, трябва да бъде отново нагрят и дисоцииран. Горещите силициеви радикали ще осигурят допълнителна сила на процеса, което ще доведе до появата на силициев нитрид (Hf = -750 kJ). За да изгори азота, огромно количество магнезий, алуминий и силиций трябва да се добавят към горивото.

Когато диска се завръща от космоса, керамичното покритие отдолу ще намали скоростта до 500 км. в час и пръстена ще се отвори наново, а роторите ще се завъртят автоматично заедно с реактивните турбини. Екипажът ще е готов за кацане.

 

 

 

 

 


Превод: Peacekeeper
Редакция: H.

 

Дизайн :