Рептилоидният (влечуго-подобният, мозъчният ствол) мозък първо е бил едно чувствително парче кожа, едно примитивно око, не само чувствително към светлина, а към всички вибрации в Природата, по всички октави и тази чувствителност може да бъде проследена в някои гущери като една рудиментарна пинеална (епифизна) жлеза, която преминава през мозъка като една крушка на едно стъбло точно под кожата. Човешката пинеална жлеза действа като една антена, въпреки че е разположена навътре в черепа. Гущерът усеща един епифизен ефект от физическо усещане на 360 градуса, което хората са загубили, въпреки че можем да усетим тази връзка с нашето Съзнание при положение че сме го събудили и активирали в по-висшите нива на мозъчна активност. У гущерите пинеалната жлеза е ФИЗИЧЕСКИ сензор, докато при хората се е превърнала в нещо, което е отвъд петте сетива, влязла надълбоко в черепа и поела една изцяло нова роля.

От най-примитивната част в нашето мозъчно развитие, ние също така сме наследили автоматичните рефлекси от стимули – ответни реакции. Тази част от мозъка представлява само 6% от нашата мозъчна интелигентност. Рептилоидният мозък постепенно се е отсял в защитата на черепа и се е видоизменил във вродените човешки реакции, сходни с навиците на влечугоподобните. Те включват вървене, плуване, пълзене, поглъщане, повръщане, дишане, реч или контрол над езика и основната гласова кутия (крякане, дрезгаво говорене), храносмилане, метаболизъм и биене на сърцето, всички от които са контролирани от гръбначния мозък и свързаните с него черепни нерви и цялата нервна система.

Всички по-висши животни имат емоции, които те съхраняват във второто ниво на мозъка, но рептилоидният мозък е този, който определя коя част от тялото ще реагира на директни сетивни стимули. С други думи трябва да ни ударят преди да го почувстваме. Паметта, латентна (времето между дразнението и реакцията) в нервната клетка в тази част на нашата гръбначномозъчна система на усещания, е напълно автоматична с нейната изградена примитивна интелигентност, която силно реагира на сетивни дразнения.

Клетки, нерви, водещи през гръбначния мозък до мозъка и като цяло до мозъчните дентрити, (бел. пр. всяко едно от различните разклонени протоплазмени продължения на дадена нервна клетка, което е проводник на импулси от близки клетки към тялото на клетката) всички те са част от тази система и всички те са много чувствителни към това най-ранно влечугоподобно ниво на Съзнанието.

Повечето хора са по-развити в тази част на мозъка отколкото всяка друга негова част. Те реагират на живота като влечуги. Те са в ръцете на всеки нов стимул, така че скоро денят е разбит на хиляди частици и те не знаят къде отишло времето. Всеки един дългосрочен проект, изискващ обвързаност с бавна, стабилна работа е труден за тях. Подобно на силната реакция към звука, която е запазена в примитивното функциониране на мозъка, така също и нашата емоционална реакция към всеки един стимул, който преминава през сетивата ни, има сила която напълно повлича яснотата и логиката на интелекта. Първата част на мозъка е източникът на нашата най-мощна негативна, разрушителна енергия, но също е и позитивният източник на нашата жизненост.

Хайде да поговорим за мозъчното програмиране. Както споменахме по-рано, един от главните аспекти на мозъчното програмиране е идеята за внушението (втълпяването). Липсата на проумяване на промените, които тези схематични внушения могат да причинят и познанието за тяхното упорство, са отговорни за повечето сривове в комуникацията. Точно поради тази причина тази информация се потиска, тъй като знанието й представлява една потенциална еволюция в обществото – една еволюция, която не е желана от много, които контролират нашето общество. Втълпяванията могат да бъдат разглеждани като “софтуер замръзнал върху хардуер” по отношение на мозъка, който е генетично създаден да приема обуславяне чрез внушения на схемите си в определен период от неврологичното си развитие. Тези критични периоди понякога са наричани периоди на Уязвимост от Внушаване. Внушението установява границите или периметъра, в които всичкото последвало обуславяне и заучаване ще се случи. Внушението създава структурата, която се появява от Празнотата.

Всяко следващо втълпяване усложнява софтуера, който програмира нашето преживяване и това, което имаме склонност да преживяваме като реалност.

Структурите на мозъка, които са рептилоидни също така представляват и първата схема, която е наречена Орална Живото-Преживяваща Схема. Тя се втълпява (внушава) чрез това, което се приема, че е майката или първият майчин обект. Първата схема е обусловена от последвалото хранене или заплаха и е отговорна за бозаене, хранене, гушкане и сигурност на тялото. Тази схема причинява едно подсъзнателно мотивирано, механично отстъпление от всичко вредно или хищническо или от всеки, който се свързва със втълпяване или обуславяне от всичко вредно или хищническо. Смята се, че тази схема е на възраст между 3 и 4 милиона години.

Структурата на първата схема е поместена в мозъчния ствол и в автономната нервна система, въпреки че е свързана с ендокринната и други живото-поддържащи системи на тялото. Интересно е, че 85% от населението има симптоми на лошо внушение в първата схема.

Основното Съзнание на първата схема е едноизмерно и е заинтересовано от “това, което е сигурно” и “това, което не е сигурно”. В човешкото общество ПАРИТЕ са свързвани нарочно с оцеляването и сигурността в живота. Системите на благосъстояние, социализъм и тоталитаризъм представляват опити да се пресъздаде племенната връзка като се направи опит концепцията за “държавата” да замести асоциирането с генетиката. Парите представляват едно свързване с оцеляването за повечето хора. Хора, чийто тунел на реалността се управлява от тази схема изглежда, че са “ориентирани към действията”, които гледат на другите като бройки (числа) в едно абстрактно нещо, наречено “общество”. Те реагират на напрежението на момента.

Хора, които поемат тяхното най-тежко внушаване тук в първата схема имат склонност да са с наднормено тегло, тъй като това втълпяване определя едни ендокринни и касаещи жлезите процеси, траещи цял живот. Такива хора имат склонност лесно да бъдат заплашени от неодобрение от всякакъв вид, тъй като в “бебешката схема” в мозъка неодобрението предполага идеята за изчезване чрез загуба на хранителните доставки.

Първоначално негативно внушаване в тази област е характеризирано от “дихателния блокаж”, забелязан от Вилхелм Райх (бел. пр. поредният учен чийто ум е бил експлоатиран от илюминати. Доктор Райх е работел в областта на контрола над Съзнанието чрез сексуалността. Работи от 20-те до 50-те когато е убит. Работата му е засекретена и е НЕЛЕГАЛНА В САЩ!) Това е една хронична мускулна защитна обвивка, която пречи на правилното, отпуснато дишане. В ежедневието това е известно като състояние на “стегнатост, скованост”.