Николай Рьорих с жена си и своя син напускат Русия още по времето на Керенски. Напускайки Русия със семейството си без всякакви средства е странно как Рьорих става изведнъж богат човек и за толкова кратко време как той става световна знаменитост. Вероятно за това Рьорих за напред ще бъде задължен на масонството.

От момента на преминаването на границата, Рьорих очевидно става обект на внимание от страна на масонските организации, в частност Обществото на Теософите. “Аз съм бил на спиритически сеанси – пише по-късно Кримов, живущ в Лондон – и познавам историята на Рьорих. Живеейки в Лондон през 1919 г., жената на Рьорих и двамата му сина, за да извадят изпадналият в меланхолия глава на семейството, започнаха да организират спиритически сеанси. Семейство Рьорих устройваха тези сеанси в моя дом и днес ми е толкова забавно когато чета, че руският художник Николай Рьорих е бил в същото време и теософ и спиритист и тибетски мъдрец.” /В. Кримов/

От Лондон Рьорих заминава за Америка, където той и неговата жена заемат високо положение в средите на теософите. През 1926г. Ню Йоркското теософско общество командирова Рьорих за конгреса на теософите в СССР, за да бъдат обсъдени със съветското правителство т.нар. “десет пункта”. Осем от тези десет пункта са били съгласувани, а два от тях променени съответствие желанието на съветското правителство. След това на Рьорих му разрешават да направи пътуване в Ургу, както и да организира пътешествие през пустинята Гоби. По радиостанцията от Москва запитват Фин Юн Цян дали може да окаже пълно съдействие на експедицията на Рьорих.

Жената на Рьорих, Елена Ивановна живееща понастоящем в Адияр като “теософска мадона”, роля в която бива посветена след смъртта на предишната Ани Безант /преди Ани Безант това място бива заемано от Елена Блаватска/.

Що се касае до сегашната деятелност на Рьорихови то тя се свежда до обичайно масонство, и както в творчеството, така и във философските постройки няма да откриете нищо оригинално. От талантлив художник, каквито в Русия и в емиграция има достатъчно много, Рьорих със съдействието на световното масонство бива превърнат в световна величина. Проблемът тук не е в неговия талант, нито в способностите му да се възвеличава, а в пригодността му като ценностен модел да обслужва масонските цели. Естествено, че е нужно наличие на някакъв талант, за да може да стане връзката, парите и рекламата ще извършат останалото. Честолюбивият и користолюбив, окончателно оформен егоист и авантюрист от голям мащаб, Рьорих се оказва изключително подходяща фигура за експлоатация в хода на масонската игра. В началото му създават много широка популярност в Северните Американски Щати, скоро той става “приятел на Америка”, бива създаден “Институт на съединените изкуства” и т.нар. “Корона Мунди” – Център за международно изкуство. На 24 март 1924 г. в Ню Йорк бива открит музей на името на Рьорих, наречен “Дом на майстора”, където се помещават неговите картини, събрани в количество от неколкостотин екземпляра. На 7 май 1924 г. Рьорих учредява издателство “Алатас” /сибирска дума, означаваща бял камък/. Но особена слава и известност Рьорих получава след завръщането си от експедицията в страните на Изтока, експедиция която той осъществява с американски пари. И така Рьорих се явява представител на великото Бяло Братство АМОРК /древен мистичен орден на Розенкройцерите/, както и на масонските кръгове сред които заема видно място. Естествено е че намира такава широка и енергична подкрепа сред световното масонство особено американското и френското. Висшият орган на френското масонство, “великият изток на Франция” му съдейства да бъде награден за своята пропаганда на пацифизма с ордена на Почетния Легион. Пактът Рьорих бива приет от Лигата на нациите, както и от масоните президент на Чехословакия Масарик от масона Метерлинк, Рабиндранат Тагор. Цялата популярност и слава на Рьорих се изгражда върху неговата принадлежност към масонството и без поддръжката му от страна на “свободните зидари” Рьорих никога не би се издигнал на тази височина.

Но избирайки Рьорих за свой фаворит, масонството ще изисква от него да бъде изпращан там където от него може да се извлече най-голяма полза за масонската кауза.

И Рьорих работи със своите мъгляви разсъждения, той изпълнява задачи за чиито принадлежност към масонството кой би се усъмнил. При едно внимателно разглеждане на неговата деятелност бихме открили следното: 1. В религиозната област Рьорих проповядва религиозно безразличие и синтез на всички религии, поставяйки редом православната християнска вяра, сектите и езичеството.

През 1926г. по негово предложение бива издадена книгата “Чашата на Изтока”, написана от един от великите махатми, т.е. от някой от хималайските светци в която книга се сдържат изповедите на Рьорих. “Нито нашата философия, нито самите ние вярваме в бога, по-малко от този, чието местоимение изисква правописни букви” /стр. 23/

Такова съждение е обичайно за всеки един правоверен теософ. Достатъчно е да хвърлим поглед към думите на председателката на Теософското Общество Ани Безант: “Атеист, това звучи като един от най-славните имена на човечеството, знак за отличие на световни герои мъченици, спасители на света. Никаква философия и никакво богословие не са донесли повече в сравнение с благата вест на атеизма.”

“Нашата доктрина – се казва в книгата “Чашата на Изтока” не познава компромиси. Тази доктрина нито утвърждава, нито отрицава, а само предлага онова което знае че е истина. Ето защо ние отричаме бога като философи и будисти. Ние знаем планетните и други духовни съществувания, както и знаем, че в нашата система няма такова същество като Бог личен или безличен. Думата бог беше изобретена, за да се определи неизвестната причина на тези последствия, които не разбирал или пък се е възхищавал – страхувал човек. И тъй като ние утвърждаваме и сме в състояние да докажем онова което утвърждаваме, т.е. знанието за тази причина, то ние можем да настояваме, че не съществува бог или някакви си богове.” /стр. 24-25/

“Богът на теолозите е една въображаема сила, която никога до сега не се е проявявала. Нашата главна задача е да освободим човечеството от този кошмар, да научим човека на добродетели, да се справя с трудностите в живота вместо това да се опира на богословските измишльотини, явяващи се непосредствена причина за човешките беди.” /стр. 25/

Благодарение на старанието от страна на Рьорих, “Чашата на Изтока” бива издадена и пусната да се разпространява въпреки че и без това мозъка на съвременното човечество е бил достатъчно объркан. Но иначе и не би могло да бъде: Рьорих като истински теософ не е могъл да не се отнася отрицателно към всяка една религия. Та нали според учението на теософите “няма по-висока религия от истината”. И тъй като теософията се явява истината, то следователно няма религия, която е по-висока от теософията. В своето писмо – инструкции, изпратени от Индия през 1924 г. на името на своя брат, предназначени за розенкройценската ложа в град Харбин, Николай Рьорих наставлява как е нужно да се действа за да се принесе полза на човечеството.

“Във вас се намира Знака и Книгата, значи вие имате пълната връзка с невидимия ваш източник и братята по дух, разпръснати по различни части на света. Главното е да се освободите от предразсъдъците, преодолявайки ги да разберете, че спрямо тях щатните богослови стоят много ниско. А колко е радостно да се чуе как вътрешното същество се освобождава от тези предразсъдъци. Ето защо работете неуморно, търсете нови достойни хора, търсете сред младите.”

Православието така както го изповядваме ние, за Рьорих се явява безразлично, даже по-скоро враждебно. Масоните наричат Бога – “Велик Архитект на Вселената”, а в представите на Рьорих – Бог е великия художник на вселената, синоним на красотата.

“Красотата е Бог…идва новия път на Красота и Мъдрост. Новият свят настъпва. И в новия свят ще се разположи новия живот.”

Във всичките трудове на Рьорих въпреки мистическия тон отсъства най-главното за християнина – изповядването и почитта към Исус Христос.

Рьорих говори за бъдещия месия, т.е. той повтаря известните истини от теософската премъдрост. “Според преданието - пише Рьорих – Буда е бил някъде из Хималаите преди да встъпи в деятелност. А къде е бил Христос преди навършването на своите 30 години.”

А ето с какви неясни слова говори Рьорих за предопределения да дойде Месия. “Благословен е Майтрея – Месията винаги се изобразява във венец.” А кой е този Майтрея сам Рьорих отговаря. “Бъдещето е изпълнено със Слънце. Но вече не в тайните пещери, а в слънчевото очакване на Майтрея Буда.” /Сърцето на Азия стр. 132/

Картините на Рьорих са чужди на религиозния мистицизъм. Основното направление в неговото творчество е пантеизмът. В картините на Рьорих отсъства християнското настроение, радостното чувство т.е. онова, което нито теософът, нито извратения мистик могат да забележат. Изображението на преподобния Сергий, поместено в книгата на Рьорих “Знамето на преподобния Сергий Радонешки” има кощунствен характер. На заден план като фон на картината се вижда свещените за Рьорих Хималаи, откъдето всъщност проходи световната религия на име Теософия. При вглеждане в лика на Св. Сергий не е трудно да се забележи как изглежда самия Рьорих. Нужно ли е да говорим за лика на Спасителя, изобразен в краката на Сергий, при това няма ни следа от сияние около неговата глава. Картините на Рьорих на религиозна тематика не съдържат в себе си никаква християнска тематика. Напротив, те съдържат псевдохристиянско настроение, явяващо са като пропаганда за масонството и дават възможност да се въведе в заблуда населението на планетата за истинските стойности на християнството. Впрочем и една от задачите на неговата деятелност се явява пропагандата на “Вечния мир” и “Международна солидарност”.

При завръщането на Рьорих в Ню Йорк бива устроена тържествена среща, при която на Рьорих се гледа като на символ за постигането на този международен мир. В речите, произнесени от многочислени представители на науката и изкуството се изтъква ролята на Рьорих като носител на идеи за мир, знание и красота. При откриването на новото здание на музея с името на Рьорих се казва: “Сега вече не ще има чужденци, нито съюзнически нации – човечеството вече представлява едно цяло.”

Бележка от редактора: И така след този ПОГЛЕД НАЗАД нека припомним на българския читател за огромната деятелност на провежданото в България движение “Знаме на мира”. Нека припомним, че същите приказки се говориха, както се говорят и сега от представителите на ОН. Същите тези, които откриваха музея с името на Рьорих и които наблюдаваха с равнодушие зверствата на нацизма по време на Втората Световна Война. Същите тези, които се досещаха кой стои зад концентрационните лагери и знаеха добре защо по време на бомбардировките над Германия не бе засегнат нито един от заводите на Фарбен и Форд. Всъщност Втората световна война се оказа изключително плодоносна за плана на масоните. И точно тази втора световна война с милионите жертви като едно макро събитие разделя приказките от една страна при откриването на музея Рьорих в Ню Йорк и същите тези приказки, които се безкрайно повтарят под флага на движението “Знаме на мира”. Странно е защо хората не притежават способността да анализират. Но все пак рано или късно истинската история ще намери място за истинския принос на Рьорихови, към истинското движение за мир на тази планета и може би тогава “великите” картини с източни мотиви на Рьорих ще станат още по-прозрачни за обикновения човек.

От издателство "Хелиопол"